Брой 2202 (72) от 16-10-2014

 ЗАГЛАВИЯ в бр. 72 на в. ВИДИН:

 - По 325 лева на загинал в Горни Лом
 - Водният цикъл е разплатен
 В нелегалност: 764 души от областта живеят без документи
 - Михаил Миков, депутат от 43-то Народно събрание: Продължавам да бъда представител на хората от родния Видински край (интервю)
 - Туристически проект в Белоградчик (Шоу с Румънеца и Енчев, ансамбъл "Дунав" и рок-група "Епизод") 
 - Диалог за улиците (Протестно авто-шествие срещу лошото състояние на улиците във Видин)
 - Първа копка във Винарово
 - Разказ на Цветан Оприн: Прещастлив човек
 - Илия Цанов трябва да се помни - призовават неговите правнучки и недоумяват защо в родния му град няма дори улица на негово име
 - Акция за нередовни камиони и автобуси
 - Гласувайте за чинара в Арчар! - снимката
 - Опазването на Дунав
 - Да спортуваме заедно!
 - СТАНАЛОТО... СТАНАЛО...
 
 "Найчо Цанов" № 6
 
ДОБРО УТРО
 
КРАДЕЦЪТ ВИКА, ДРЪЖТЕ КРАДЕЦА
 
   Всички избори през последните години, с които се фукат от ГЕРБ, че са ги спечелили, се администрираха и провеждаха от техни хора (в т. ч. от Гоце Параванов). Затова е изключителна наглост през цялото време, включително и сега, да говорят, че купуването на гласове срива доверието в политиците и институциите. В края на краищата, майната им на политиците - никой не вярва на тия мошеници. Заради което расте и броят на хората, продаващи гласовете си, щото това е единственият им кяр от демокрацията. А като има търсене, има и предлагане. Дори Местан предложи как да узаконим алъш-вериша: като на всеки, който си признае пред правилната партия, че му е предлаган подкуп да гласува за неправилната, се предостави реципрочно поощрение. Какъв ред ще се сложи в процеса само!
   Ама това било гавра с институциите. Ми тия институции всичките са пунт и пластика. И не защото има изборна търговия, а защото отдавна работят по образ и подобие на пирамидата СИК, в която най-успяват най-големите престъпници. Затова е така и в администрацията, съдебната система, образованието, здравеопазването. Та няма нужда Роберто Савиано да ни обяснява, че у нас мафията си има държава. Мислещите хора са наясно, че в основата на родната държава-мафия е СИК-групировката, национализирана под името ГЕРБ.
   И ако за бягащите от страната това не беше тъжно, щеше да бъде прекомично квази-фактори в тези институции, понеже друго не могат да направят, да морализаторстват колко лошо било да се купуват избори. Както го направи служебният баш-милиционер Бакалов, който даже ни светна с жокер, че в търговията с гласове има замесени политици от комисиите за контрол на МВР и специалните служби. Ега ти контрола! Тъкмо издърпаният в парламента, където пак да слушка и папка, подп. Тошев беше ни убедил, че се е постигнало "едно минимизиране" на купуването на гласове.
   Да се смееш ли, да плачеш ли?! При положение, че този път предизборната търговия във Варна, Бургас, Бобов дол, Столипиново, Хасково, Галиче, "Нов път", Белоградчик, Кула, Покрайна, Кошава, Капитановци, Ракитница... протече в пълния си регистър и блясък пред очите на цяла Европа. Само дето ЦИК не го видяла.

 
Коментар на Николай Витанов:
 
ПРЕГОВОРИТЕ ЗА ПРАВИТЕЛСТВО
 
С Т Р А Х О В Е
 
Отвъд спасяването на политически задници
 
   Започнаха преговорите за съставяне на ново правителство. Страните уж са добронамерени, ала в търсене на общите пресечни точки партиите лесно попаднат в капана на общите приказки. Докато държавата има много и тежки конкретни проблеми, които трябва да реши бързо и ефикасно. Трябва да даде отговор на много и важни въпроси. Като, например, как ще се развие казусът КТБ, дали и каква актуализация ще се направи на сегашния бюджет, какви ще са основите на следващия. След преговорите между политическите сили трябва да е ясно какво ще се прави с дефицитите в енергетиката и здравеопазването. Предвид идващата зима и евентуалните газови проблеми, ключово за ориентацията на бъдещото мнозинство е отношението на новата власт към Русия - заради случващото се в Украйна, както и заради бъдещето на "Южен поток". Освен това, не по-малко важно е как ще се реформират специалните служби, ще се правят ли реформи в правосъдието, здравеопазването, образованието и администрацията и ако да, какви са целите и параметрите.
   Иначе, положението в момента е като в стихотворението "С вяра в прогреса" на народния поет Марин Тачков:
Гледам
с любов и надежда.
И с вяра в прогреса
на интереса
на феса,
на песа,
на пачките.
Очаквам у нас
да дойдат на власт -
след Близнашки -
тризначките.
   Затова да видим най-напред какви са сценариите за съставяне на новото мнозинство.
   Катастрофални последици може да има инфантилното желание да се върви отново на избори. Чувахме го преди от Борисов, сега от Сидеров. И двамата обаче дрънкат тези глупости, колкото да си избият комплексите. Защото всички се страхуват от нови избори. С изключение може би на Реформаторския блок (РБ), който си извоюва привилегията да извива ръцете на Бойко Борисов, като при това получава и удовлетворителни резултати в преговорите за предстоящо управление. "Много бързо, стегнато и амбициозно трябва да променим правилата в държавата и ако това е извиване на ръце - нека е така. Дори да е силова реторика, искаме да изземем правата на силния и да върнем силата на правото", категоричен е в това отношение Радан Кънев.
   При което положение изкушението от модела "Орбан", за което говори културният антрополог Ивайло Дичев, е малко вероятно. Нищо че "Борисов неведнъж изразяваше възхищение от унгарския си колега, а Патриотичният фронт (ПФ) може да го снабдява с колоритни идеи, като това да се превърнат ромските гета в туристически атракции и ходжите да се задължат да служат на български (според т. 8 от програмата им)".
   Малко вероятна е и поредната задкулисна бизнес-коалиция, съставена от големите икономически играчи. Която, за да е такава, трябва да е с участието на нелицеприятни политически субекти като БСП и ДПС, а това не че е неприемливо за върхушката на ГЕРБ, но е прекалено сложно за семплите й комбинаторски възможности.
   Затова в ситуацията има по-скоро мегдан за разбиване на някои от новите формации под влиянието на ГЕРБ, където вече за чисто милиционерски дейности не е катода нямат и качества, и опит. Пък още на първо четене се вижда, че разцепването на РБ и ПФ няма да е чак толкова трудно, да не говорим за България без цензура (ББЦ) и АБВ, които само чакат някой да им свирне откъм властта и веднага ще се затичат накъдето трябва. Другите варианти като "широка" социална коалиция или подобна такава тип "всички срещу ГЕРБ" са почти невъзможни в така сложилата се сложна парламентарна обстановка.
   Така че най-резонният, да не кажем единствено възможен без обществени сътресения, вариант е нова тройна коалиция в състав: ГЕРБ, РБ и ПФ. Още повече, че в лицето на Патриотичния фронт двата засега остри камъка в нея ще получат съгласие по всички въпроси, стига ДПС да е достатъчно далеч от властта. Вярно, в нарочна декларация на Фронта, който е шеста политическа сила, се обявиха за програмно правителство на националното спасение, съставено от издигнати от партиите специалисти - неполитически лица - и подкрепено от максимално голям брой политически сили. И става подозрително, когато се говори за неполитически лица, които зорлем караме да се занимават с политика, но да се надяваме, че глупостите и в тая декларация ще отпаднат, както отпаднаха и декларираните на няколко пъти от РБ. Защото, в крайна сметка, не някакви измислени експерти, които се продават под път и над път, а политическите лидери трябва да носят на плещите си своята карма и своята отговорност. "Ако си водил войската и победиш, ти ставаш крал, а не конярят ти - написа тия дни Емил Спахийски. - Лидерът на която и да е партия трябва да си поеме отговорностите и ако се провали - да си ходи, ако се прослави - да го отпечатват в учебниците по история."
   Що се отнася до БСП, тя сама и правилно се поставя на дистанция от следващото управление. Понеже всякакви опити за спрежоци към и около властта, могат да доведат наистина до необратимост на процеса на нейното маргинализиране. С ментарджии пък като тези от ББЦ, "Атака" и АБВ няма смисъл въобще да се преговаря. Освен в случаите за евентуално квалифицирано мнозинство, нужно за конституционни промени. Ако се стигне до такива и ако случайно нещата потръгнат.
   Прочее, Бойко вече направи първото отстъпление в знак на добра воля - отказа се от боксовата си ръкавица Цветанов. От другата страна отстъпи и Радан Кънев, счел за грешка персонализирането на сътрудничеството. Предстои обаче да се приеме програмата на реформаторите, от която последните няма как да отстъпят, тъй като това е тяхната легитимация пред избирателите, която ги спаси на тези, а ще ги спаси и на следващи избори. Ако продължават да отстояват идентичността си, което засега осъзнават. "Ако управленската програма на следващото правителство не е реформаторска, няма как да я подкрепим, ако ще от нашите среди да е и премиерът", заяви Кънев. И правилно, стига в един прекрасен момент да не вземе и това да стане по-маловажно от захапването на кокала, защото ще доведе не само да скорошни предсрочни избори и до крушение на Блока.
   Апропо, за да не се стигне до бърз провал и на този парламент, следващото управление трябва да работи като в стихотворението на дядо Вазов: реформаторите - с ума, гербаджиите - с внушителната подкрепа на масите и особено на местните власти, патриотите - с лозунгите и без курвенски номера. Защото народът може да е късопаметен, не не толкова, за да не знае, че в темелите на ГЕРБ стои СИК, а Фронтът се държи за вратлето от Държавна сигурност. "Съзнателно или не, българският избирател изведе политиците на ново, по-динамично и по-сложно ниво в играта и ги изправи пред трудни дилеми. Да се надяваме, че те ще се окажат на висотата на положението", каза по този повод социалният антрополог Харалан Александров. Като това е исторически шанс за поставяне на обществения интерес над личните и партийните сметки, който политическите лидери не могат да си позволят да пропилеят безнаказано.
   Разбира се, на нас българите вещаенето на черни сценарии ни идва, както се казва, отвътре. Та надали и тази политическа криза ще бъде дотолкова катастрофична, колкото я рисуваме. Още повече, че вече не само българите, но и българската икономика свикна да оцелява, макар и на мизерно спрямо европейските стандарти равнище, независимо от политическите простотии. Разликата този път е в това, че в евентуалната (и много възможна) катастрофа ще погине цялото налично поколение политици. "От избори до дупка най-много ще загуби самият политически елит - дупката, към която води един проточил се цикъл от предсрочни избори, всъщност ще е гробът на това поколение политици. Те го знаят и по тази причина ще се опитат да закрепят криво-ляво положението, ако не за друго, то за да спасят собствените си охранени задници", надява се Харалан Александров.
   В заключение, развитието на съвременното глобално и свръхтехнологизирано общество се усложнява и от съпътстващите го рискове. Които, наред с природните стихии, създават ситуации и условия за катастрофи вследствие на човешки грешки - технически, икономически и политически - всичките благодарение не само на зла воля, но и на немарливост или глупост.
   Затова нека внимаваме всички!

 КЛИКНЕТЕ  по долу на 2014 - 72.pdf, за да прочетете този брой на вестника.
AttachmentРазмер
2014-72.pdf3.98 MB