Брой 2353 (45) от 20-06-2016

 ЗАГЛАВИЯ в бр. 2353 (45) на в. ВИДИН:

  - Връчиха дипломите на зрелостниците от ПМГ "Екзарх Антим Първи": "Випуск 2016" с 44 отличници - снимката
  - Милена Георгиева, учител по български език и литература в ПМГ "Екзарх Антим I": Неграмотни ли сме! И защо? - интервю
  - Среща с училищни директори и кметове
  - 13 август - 25 години вестник ВИДИН: Жертвите очакват възмездие (Кирил Димитров, САЩ - бр. 21 на вестник "ЗЕМЕДЕЛСКИ КАЛЕНДАР", издание на в. ВИДИН от 25 март 1993 г.)
  - Полемично: Държавното образование като зрелия социализъм
  - 140 години от Новоселското въстание, 1876 г.:  
       - КЪРВАВИЯТ ПЕТРОВДЕН НА НОВО СЕЛО
       - В памет на загиналите
  - Весна Змиянац и Шабан Шаулич на стадион "Георги Бенковски"
  - Бежанци шетат из Видинско
   - СТАНАЛОТО... СТАНАЛО...
 
 
"Найчо Цанов" № 6
 
Мисия Лондон
 
И Миков се е загрижил за Великобритания

   "Замисляли ли сте се какво би се случило, ако Великобритания напусне ЕС? - терзае се Михаил Миков. - Това е поредният случай, в който България и българските политически партии нямат официална позиция. Явно пак ще чакаме да видим най-напред "какво ще кажат началниците", хвърля камъни в градината на управляващите социалистът, известен с това, че има позиции по всичко, което не засяга никого, най-вече по това, което не зависи от него. Не че той е измислил тази политическа тактика, но много удачно (а напоследък и подозрително често) я прилага. Вероятно понеже, след като изтърва председателското място в БСП, няма да има нищо против, ако столетницата го припознае за кандидат президент. Той е от малцината, които не биха отказали да се възползват от доверието, нито биха се уплашили да се нагърбят с отговорността.

   Затова ляга и става с грижата за стотиците хиляди българи, които живеят на Острова и на които им предстояло да се справят с последиците от референдума "за" и "против" оставането на Великобритания в Европейския съюз.

   И как няма да е загрижен, когато въпросните българи напират да гласуват за президент, а преобладаващите им настроения са анти-ГЕРБ?! Вярно, че повечето припознават за свои хора реформаторите, но както е тръгнало, до есента от реформаторите ще е останало само пух и перушина.

   Е, Миков е про-московски, а не про-лондонски настроен, но колко му е да прегърне няколко про-атлантически лозунга. За каузата. След като цяла реч е съчинил във фейсбук за брекзита.

   От речта, разбира се, не става ясно какво трябва да се направи за българите на Албиона, по-важното е да се уличат управляващите, че не правят нищо. Но, за да успее, каузата трябва да се прегърне не само от Миков, а от цялата партия. "Искам нашата партия да даде пример на останалите партии и да се разграничи от обидното за суверенитета ни покорство и се погрижи за облекчаване на емигрантската съдба на българите на Острова", настоява той. Меко казано, несвързана загриженост, макар да звучи революционно като лозунгите, приписвани на Раковски и Левски едновременно. Защото, за съжаление на Миков, емигрантите най-добре знаят как в недалечното минало партийната грижа за тях се изразяваше във вразумяването им с чадъри убийци, а партийният елит преди няма и месец се поклони пред паметта на поръчителя на чадърите.

 

 
Николай Витанов
 
КРАЯТ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
 
ВСИЧКИ СА ЛОШИ В ТЪПИЯ ФИЛМ
 
Национализъм - смокиновият лист, прикриващ безобразията в държавата

   Преди няма и месец едни и същи депутати единия ден гласуваха "за" ветото на президента, на другия ден - "против" ветото. Нещо им беше станало през нощта. Тия дни пък още в правната комисия депутати отмениха собствените си предложения. Кипи безсмислен труд, както се вижда - къпе се в пот парламентарният мокет, както се казва. Та, да не ни е чудно как комунистите за няколко часа станаха социалисти, за да гледаме 70 и кусур години само червени мелези във властта.

   Апропо, какъв е текущият (в)зор на българските властници? Да стоят колкото се може по-близо и по-дълго във и около властта. Това, актуално обяснено от политолога Даниел Смилов, според когото "патриотите печелят заради параноите, които сами раздухват. ГЕРБ печели като стожер на "стабилност" в "бурни времена". Останалите в правителството реформатори се надяват да натрупат точки като пазители на евроатлантическата ориентация на страната. Печалбите за всички тях идват под формата на време - време, в което остават на власт."

   Що се отнася до очевидно тежката и отговорна задача да се намерят кандидати за президенти, тя ще се изпълнява по лифтовете и плажовете. И да се намери подходящо чучело не е лесна работа - нормален човек трудно ще се съгласи на специалната служба. Затова заявилите се засега са традиционните Банев, Ганчев и Марешки. От които нищо не зависи, ако не броим ниските цени в аптеките и петте бензиностанции на последния.

   Иначе, големите лъгачи нито реформи споменават, нито имена на кандидати за президенти. В Реформаторския блок само опозиционната част помръдва. Но и там все по-рядко, уклончиво и отложено във времето. Да не би в предизборната суматоха да ги объркат с комунистите. Зер е много страшно, ако и БСП кажат по някоя истина. Ма, няма страшно, бе, Кънев! Президентът и без това ще бъде избран като омбудсмана - всички ще се чудят от Мар(к)с ли е паднал, или от Юпитер. А след следващите парламентарни избори управлението ще бъде в коалиция между ГЕРБ и БСП. Защото ролята на пишман демократите в цялата ни нова история е била, е и ще бъде да си бришат срамотиите с тях.

   Политика в България няма, има политиканстване - кой, как, с кого (и кого), но колкото се може по-близо до властта. Затова на агент Гоце и окото не му мигна, когато ритна правителството и се завъртя около Нинова. Съгласувано с ДС, естествено, и осъществено с презумпцията да се повтори ситуацията от 2001 г. Нещо, което никак не е чудно да се случи - историята не се повтаря само в нормалните държави. Още повече, че в случая Буда е длъжник на Гоце за не една и две услуги по милиционерска линия.

   Ред безобразия изтъква като заслуга на второто Борисово правителство Антоний Тодоров, единият от четиримата професори, написали прословутия Манифест за републиката от 3 март т. г. Който професор на първо място сред безобразията слага превръщането на самоуправството в обществена норма - най-сигурен знак за неработещи институции и липсата на публична власт във всички сфери на държавата. Следват: завръщането на театралните арести (на бившия шеф на фонда за лечение на деца, чието обвинение буквално фабрикува нарушения), приемането на реакционните изборни правила в ущърб на сънародниците ни в чужбина, провалянето на съдебната реформа, делото за КТБ и т. н.

   За това време в учебниците по българска история ще пише, че българската политика стигна своето срамно и безскрупулно дъно, смята Николай Слатински. И "когато историята пресее ненужните детайли, подробностите от пейзажа, дребните патриотарски шмекерчета и всички, които тръгват като реформатори, а стават реакционери, никой няма да си спомня за нищожните парламентарни мушици и мушмуроци."

   Да, бе, Слатински! Ама кога ще дойде това време? Ако чакаме текущата политическа пасмина да го докара, то ще се случи най-рано в следващия ни живот. "Защото сме затънали в блато от идиотщини - сред тъпоумни патриотари, скудоумни апаратчици, самозабравили се архонт-мейкъри и покровителстващи ги парвенюта, кичозни тамплиери, алчни чиновници, дребни съществувания, рицари на тиквения медал или на късия ум, зари проверки по Великден и свински опашки по границата", както ги реди пък в портала "Култура" Тони Николов. Затова единственият работещ механизъм в България си остава корупцията, без значение политическа, икономическа или друга. Затова реалните ни проблеми постоянно са изтиквани в ъгъла от текущата политическа целесъобразност, която най-често е фалшива. На върха на която целесъобразност стои идеята за стабилността, разбирана обаче не като стабилност на държавата и гражданите, а на узурпиралата властта политическа класа. Затова и поддържана от всички партии, касти и власти.

   "Красимир Каракачанов, лидер на Патриотичния фронт, е новият държател на стабилността на правителството - смята Илиян Василев. - Това са законите на матрьошкината демокрация у нас: малцинства да контролират други малцинства, които да контролират мнозинството. От трибуната на Народното събрание той (Каракачанов) заяви: "Протестиращите българи зад граница не представляват никого, освен една мрежа, която в последните няколко години със свирки по улиците се опитва да дестабилизира държавата". Не, не грешите! Каракачанов изрази подкрепа за правителството на Орешарски! Това за новия кабинет на "демократите", начело с ГЕРБ и Реформаторския блок, е следствие. Силните му думи за опитите за дестабилизация не касаят само текущите неволи на правителството, а и протестите срещу Пеевски и Станишев. Факт е, че националистите определят дневния ред на обществото. Не по силата на електоралната им тежест, а защото им е позволено да го сторят. Те са удобното оправдание и извинение на силите, които държат да останат зад кадър."

   Прочее, в това насипно и хаотично състояние нещата сигурно ви се струват като в параграф 22. Не забравяйте обаче, че такива ни се виждаха и в навечерието на Десети ноември. Когато Тодор Живков изглеждаше също толкова непоклатим, колкото сега Бойко Борисов. А за да ни обясни защо е така, преподавателят по право Кристиан Таков ни припомня в една от лекциите си китайската поговорка, според която "когато малкият човек започне да хвърля голяма сянка, мракът е близо". Затова не можем да се ориентираме какво става зад кулисите.

   Иначе е сериозен проблемът, че в новата ни история начело на държавата са стояли най-често хитри, властолюбиви, користолюбиви, повечето зли и преобладаващо "малки" хора. Което обаче малко или много се е случвало благодарение на другия ни народопсихологически недостатък, вследствие на който не ценим достатъчно свободата си. И сигурно затова толкова помпозно и фалшиво почитаме тези, които са загинали за нея. Които загинали определено са били някакво специално малцинство. Докато за всекидневното отстояване на свободата е необходим минимум от будни граждани, които не е нужно да чакаме 500 години, за да ни освободят. За поддържането на който минимум от гражданска енергия са призвани медиите, синдикални и граждански организации - съюзи, фондации, асоциации и т. н. "Ако не харесвате новините, трябва да започнете да ги правите - съветва ни Илиян Василев. - Излезте на улицата и господин Карачанов ще бъде никой!" В противен случай, както преди, така и сега, ще попадаме в ръцете на нашественици и тирани, в случая мутри и нагли политици.

   Тези недостатъци обаче някои учени, за да изглеждат политически коректни (разбирай целесъобразни, тоест за да им се подхвърли по някой обществен кокал), не само прикриват, ами често превръщат и в предимства. Като тук не говорим за гьонсуратлъка на откровени недоразумения в историческата или артистичната гилдия, а за минаващи за сериозни учени като Харалан Александров, например. Според когото капитализмът "иска да изстиска последните ни сили, като ни накара да работим по още няколко часа извън регламента, в името на корпорацията, на печалбата, на успеха. Това не е новина. Маркс го е установил преди 150 години, установил го е и Алеко Константинов в "До Чикаго и назад" и не го е харесал. Капитализмът е бездушна машина за пари...", заключава Александров.

   От това по-удобен за левите популисти аргумент - здраве му кажи! Само че ако капитализмът е толкова бездушен, къде да търсим душата при социализма, който с тоталния си дефицит води директно до глад, нещастия и престъпност?! Което Александров, всъщност, много добре разбира. Затова ни предлага спасение в увеличаването на т. нар. средна класа - процес обаче, който, за негово съжаление, в цял свят се движи точно в обратната посока.

 
 КЛИКНЕТЕ  по долу на 2016 - 45.pdf, за да прочетете този брой на вестника:
AttachmentРазмер
2016-45.pdf4.01 MB