Брой 2183 (53) от 21-07-2014

 ЗАГЛАВИЯ в бр. 53 на в. ВИДИН:

- Проф. дин Иван Стоянов, председател на фондация "Васил Левски": Само четири ли са въпросителните???? (Навършиха се 177 години от рождението на Апостола)
- Ново изследване за Каравелов и Левски
- Частната инвазивна кардиология губи битката с областните болници (Магистратите порязаха мераци за над 700 хил. лв. на СБАЛК във Велико Търново и обявиха дейността на инвазивната кардиология към областната болница за законна)
- "Реал Мадрид" обучава наши треньори
- Осветиха Градската градина до Колодрума
- Отчет на областния управител: За устойчиво развитие
- Проект за мониторинг на областнато сметище
- Дар от Германия (В Чупрене пристигна противопожарния автомобил, дарен от община Олсбах)
- "Каяк без граници" (проект на СОУ "Цар Симеон Велики") - снимката
- Първа копка на пътя Салаш - Кадъбоаз
- Масови нарушения по пътищата
- Възходът на Осмото
- Изтъкнат атлет, еколог и общественик (Почетен плакет за видинския заслужил майстор на спорта Богомил Петров...)
- СТАНАЛОТО... СТАНАЛО...
 
 "Найчо Цанов" № 6
 
СКРАП
 
ДЪРЖАВАТА Е ЗА ВТОРИЧНИ
 
   От миналата неделя влезе в сила забрана за физически лица да предават скрап за вторични суровини. С метали могат да търгуват само предприятия, докато хората трябва да карат вехториите си на общински площадки.
   Промяната в закона засегна 600 хил. души, които събират метални отпадъци, а мерките се взимат, за да се преустанови краденето на релси и пътни знаци, което води до тежки инциденти с влакове и автомобили. За целта на фирмите и общините бе даден двегодишен гратисен период, през който да се нагодят към новите изисквания. Те обаче пак не са готови.
   Според Българската асоциация по рециклиране последиците от забраната ще бъдат негативни за бранша. В рециклиращите фирми работят 15 хил. души, които трябва да бъдат съкратени три пъти. На забраната не се радват и металургичните заводи, предпочитащи да работят с евтина суровина.
   Поради което срещу влизането в сила на закона бяха предприети протестни действия, изразени в блокиране на границата с Турция, та трябваше всички парламентарни групи да обещават да отложат промяната. Само че по други причини парламентът е зациклил като пътническия влак София-Варна в полето край Калояновец. И - те така.
   За справка, килограм желязо се изкупува за 35-40 стотинки. Много ли е или малко, нямаме представа. Като се има предвид обаче, че 90 % от металите, носени на "Вторични", са крадени, коефициентът на печалба не е лош.
   Иначе, на всички органи е ясно, че "собствените" метали отдавна са свършили и по принцип се предават крадени. За две седмици в началото на месеца по пътя Бойница - Хайдук чешма са откраднати 26 пътни знака. Барабар с тръбите. А комплектът струва на общинските власти между 75 и 100 лева, срещу който крадците получават между 5 и 10 лева.
   Затова по същата причина изчезват и металните кофи за смет. За да пресекат далаверата, властите почнаха да ги заместват с пластмасови, само че и това не им върши работа. Тъй като и пластмасовите кофи почнаха да се крадат - за слагане в тях на зеле, зърно, сливи за ракия и т. н. За месец в Дунавци с помощта на полицията са открити 12, откраднати с такава цел, пластмасови контейнера.

 

Контрасти
МОРСКИ ЗВУЦИ
 
 
ОТПУСКАРСКИ
 
 
Българското лято - за европейски льохмани
 
   Вече сме в отпускарския сезон. Масовият българин това не го вълнува особено, но младите - били бедни или богати - намират начини и средства да се разходят, ако не за цяла смяна, поне за няколко дни до морето. Повечето така сме ги образовали, че нямат особени претенции, не забелязват бетона и чалгата, съсредоточават емоциите си в други работи. Слагат по един ключ за джантите в багажника на "Астра"-та и потеглят накъдето им видят очите и докъдето им стигнат парите. Проблемът е, че туристическата индустрия не печели много от такива туристи.
   Ма, на кого му пука за индустрия, залагаща целенасочено на украинци и руснаци, льохмани англичани и скандинавци, дошли тук заради евтината пиячка и падащи като круши от терасите на хотелите къде в басейните, къде направо в храстите.
   Иначе, на теория туризмът продължава да е структуроопределящ за родната икономика. Естествено, не защото е развит, а щото другите отрасли никакви ги няма. Така, според зам.-министъра на икономиката, енергетиката и туризма Бранимир Ботев, туристическият бранш генерира в икономиката на България около 11 милиарда лева на година. Данните били на Световната асоциация по туризъм, поради което трябва да им вярваме, и включвали освен директния продукт, така също и съпътстващите дейности (макар че, освен за пиячката, за друга дейност не се сещаме).
   "Българските хотели са над средното ниво в Европа, имаме много добре подготвени кадри", твърди Ботев. Какво обаче вижда туристът, примерно в един 4-звезден хотел? Първото впечатление от персонала е меко казано отчайващо. Нито усмивка, нито добро отношение! Като се загледаш по-внимателно в служителите по хотелите и ти се набиват на очи типично български "черти" - небръснати мъже, прехвърлили 50-те, които толкова много си обичат косите, че не са ги подстригвали от поне 8 месеца. Като добавка към обраслите с косми вратове са непраните от доста време черни ризи и панталони. Та, като свършат някаква работа нашите, тичат пред хотела да пушат цигари. За да не правят впечатление, пушат клекнали или седнали на стъпалата. Няма как - имаме проблем с персонала: способните са изчезнали навън. Иначе е без значение на колко години е сервитьорът - важното е да е чист и спретнат, обръснат и подстриган и най-накрая усмихнат. Тоест, всичко, което липсва в ресторанта на 4-звездния хотел, в който по график дъни гръцка чалга.
   Друга обаче, според управляващите, била причината за мърлявия структуроопределящ отрасъл. "Имаме най-високата концентрация на термални минерални води. Имаме невероятно културно-историческо наследство", хвали се зам.-министър Ботев, за да не стои бадева, докато му подават оставката. Уточнявайки, че проблемът е в липсата на качествен бранд. Тъй като много по-лесно би било, ако България предлагаше само море и планина. "А ние имаме толкова много неща, че понякога не могат да ни възприемат." Брей, мама му стара! Значи, за разлика от Австрия, Швейцария, Гърция, Португалия, Испания, Италия и Франция, примерно, ние имаме дотолкова необгледно природно и културно-историческо наследство, че не ни хваща кантара на маркетинга!
   Макар наследството да ни е по-скоро социалистическо, при това не толкова лошо. Лоша в България е съдбата на това наследство, за разлика от Хърватия, с която сравнение прави "Дойче веле". Понеже материалното туристическо наследство по морето на България е подложено на разрушение или променено до неузнаваемост с едно-единствено изключение - курорта Албена. Докато в Хърватия, с малки изключения, красивите архитектурни комплекси и отделни хотели, част от които са построени още по времето на Австро-Унгария, са опазени въпреки опустошителните войни за югославското наследство през 90-те години на миналия век.
   Като една от основните причини на Адриатика да бъде спестен "българския модел" е силната съпротива срещу свръх-застрояването сред жителите на крайморските общини, които при Тито са били съсобственици на морските комплекси. Освен това, влияние за опазване на архитектурното наследство оказват и мащабните задгранични инвестиции, които държат на марката на познатия по света туристически продукт "Далматинско крайбрежие". Като, в същото време, централната власт в Загреб и местните власти по Адриатика категорично отхвърлят неясните като произход инвестиции от Русия и България.
   От своя страна, съсипването на българското Черноморие и в частност презастрояването на Слънчев бряг и Златни пясъци се разглежда от германските и австрийските урбанисти като драстичен случай на унищожаване на архитектурно наследство. Съсипани са оригинални идеи не само за външното, но и за вътрешното проектиране и устройство на най-големите български летовища. Унищожени са оригинални мраморни, керамични и метални пана и орнаменти, свързани с характерния за епохата на строителството късен модернизъм.
   През последните 15 години се появиха стотици хотели в кичозно-гигантомански стил и с неестествени за крайбрежните ландшафти еклектични форми. Вследствие на което Слънчев бряг се превърна в бетонно гето за 300 хил. души. И точно бруталното презастрояване е причина все повече българи (между които по-платежоспособните туристи) да избират Средиземно пред Черно море. Всички нормални хора съвсем естествено залагат на пейзажа - пейзажът е най-скъпият елемент в туризма и българите почиват в Гърция, защото там добре знаят това.
   И затова българският туризъм тъпче на едно място, а не заради факта, че държавата не дава достатъчно пари за реклама. Давала 20, пък трябвало да даде 100 милиона за година. Ми, да дадем и 200 милиона на Моника Станишева да ни оправи туристическата реклама! Тя, жената, не е виновна, но споменаваме нея, понеже не се сещаме за друг, който би могъл да се оправи с толкова пари.
   Проблемът е, че не само най-евтината, но и най-ефикасната туристическа реклама е тази, дето й викат "от уста на уста". Попадаш на някакъв мутро-курорт, след което разказваш на двайсет до сто души да не стъпват там. Всеки от тях казва на други сто и ето ти язък и за рекламата, и за милионите. Собствениците на хотели и туроператорите подскачат като ощипани, стане ли дума за алкохолен туризъм. Ама защо? След като цялата организация на морските ни курорти е подчинена на тази цел - евтино и безкрайно пиене. Нали за това идват младежите от Острова?! Ако им трябва образователен туризъм ще отидат, например, във Франция - там ракията не е 50 евроцента. Пък и нали, в крайна сметка, всеки се е специализирал в нещо: кой в културни услуги, кой в евтино пиене - важното е да върви търговията.
   А като стана дума за пиене, веднага идва и другият физиолого-философски въпрос, свързан с пушенето. Заради който периодично скачат ресторантьори и кафеджии. А ето каква е международната практика в това отношение: световната верига кафенета "Старбъкс" от години е забранила пушенето не само вътре, но и на 8 метра от заведенията, което никак не влияе на посещаемостта; в Бутан пък пушенето е забранено в цялата страна, но туризмът там реализира 45 на сто от приходите на държавата; Ню Йорк, Париж и Лондон са в топ 3 на световните туристически дестинации, въпреки че в последните два града пушенето е забранено във всички заведения.
   Разбира се, нас по традиция ни няма в положителните класации, за разлика от тези по: брой на заведенията на глава от населението, лошо обслужване, неотговарящи на категорията високи цени, непоносими децибели от музикалните уредби, лоша кухня, некачествени продукти и неясен произход на същите, ниска квалификация на персонала, недостъпност за хора с увреждания, неподходящ интериор, лоша хигиена и т. н. При което състояние на нещата надали са верни твърденията, че в съседна Сърбия ресторантьорството процъфтява благодарение на българите, които отиват там да купонясват, защото можели да пушат на воля в кръчмите. Нашенци наистина пътуват до там плюс Гърция и Турция, но по други причини. Така че сълзите за цигарите са до голяма степен крокодилски и с тях не можем да скрием другите недостатъци на родния туризъм, които бият на очи много отдавна и много отдалеч.
   Вследствие на която мутреска традиция вярно, че българските хотели масово се продават, само че не тези в градовете (още по-малко в големите градове), а изникналите в крайградските зони, разчитащи на сезонни (по морето на едносезонни) гости. Друг е въпросът, че парите, с които са построени хотелите, са откраднати. За тях е валидна народната приказка „откъдето дошли - там отишли".

 

 

КЛИКНЕТЕ  по долу на 2014 - 53.pdf, за да прочетете този брой на вестника.

AttachmentРазмер
2014-53.pdf3.58 MB