Брой 2316 (08) от 1-02-2016

 ЗАГЛАВИЯ в бр. 2316 (08) на в. ВИДИН:

   - Преобразуват детските градини (От 16-те детски заведения в обшината остават осем със статут на второстепенен разпоредител с бюджета)
   - Александър Александров (снимката), кмет на община Ружинци: Целта ми е да обединявам хората - интервю
   - 25 години вестник ВИДИН:  Комунистически вандализъм (Мито Петров, емигрант във Франция. бр. 17 на в. ВИДИН от 11 декември 1991 г.); Какво делите, приятели писатели?" (Владимир Димитров, бр. 16 на в. ВИДИН от 4 декември 1991 г.); Ще има ли мост между Видин и Калафат? (Хари Яръмов, бр. 25 на в. ВИДИН от 12 февруари 1992 г.)
   - 100 години от смъртта на писателя Михалаки Георгиев 
   - Проекти: Норвежка връзка
   - Подписан е договор за продължаване срока на експлоатация на 6 блок
   - 90 години Народно читалище "Христо Ботев - 1926" - с. Дреновец:
     За културно-просветно пробуждане
   - Запазва се броят на птиците, зимуващи край Дунав
   - Одобриха план-приема за следващата учебна година
   - Да се храним разумно!
   - Млад мъж счупи стъкло на патрулка
    - СТАНАЛОТО... СТАНАЛО...
 
 
"Найчо Цанов" № 6
 
ЗАБАВачНИците
 
За сладките спомени, щатовете и социализма

   Видинският кмет Огнян Ценков се захвана с oптимизиране на мрежата от детски градини на територията на общината и въвеждане в тях на системата на делегирани бюджети, считано от 1 септември (виж на стр. 2).

   Има ли смисъл от упражнението? Преценете сами. Средната месечна посещаемост на групите през октомври и ноември миналата година в повечето детски градини е под определената с решение на Общинския съвет и по-ниска от минимума (12 деца) за сформирането на група. А във филиалите на четири детски градини посещаемостта е следната: в Покрайна - 3, в Гомотарци - 2, в Кошава и Сланотрън - по 1 дете.

   Към декември общият брой деца е бил 1559, разпределени в 77 групи, с численост на персонала 334 души. А съгласно нормативните изисквания на такъв брой деца съответстват 70 групи, с численост на персонала 287 души. Като завишеният брой от 7 групи и персонал от 47 служители (от които 21 педагози) води до недостиг на държавни средства за заплати и осигуровки в размер на 377 053 лева.

   Това е целта на оптимизацията - щатният персонал да бъде намален с 47 бройки. Като се освобождават служители, които излизат в пенсия. При което 16-те детски заведения се свеждат до осем, вече със статут на второстепенен разпоредител с делегирания им бюджет.

   - Нещо неясно? - както питаше старшината в казармата.

   Разбира се, че има. На съветниците от БСП не им е ясно готова ли е системата да премине към делегирани бюджети и какво ще се случи, ако не е готова? Ще се случи същото като с държавата при Жан Виденов, бихме им обяснили ние, нас ако питаха. Иначе те предлагат да се изготви общинска образователна стратегия, която да проследи какъв ще бъде броят на децата за няколко години напред, сякаш това не е ясно и на портиера на общината.

   Какви са другите критики? От "Единни за промяна" са против оптимизацията, понеже спестява държавни, а не общински разходи. Което ни връща във времената на добрата социалистическа практика, когато се борехме със зъби и нокти за всяка общинска щатна бройка, независимо дали има или няма смисъл от нея. И другият "единен" аргумент "против" е, че няма сигурност за персонала, щото при обединяването ще се променят договорите на директорите. Ми нали, ако тези договори не се променят, се губи смисълът на упражнението?

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коментар на Николай Витанов:
 
ИГРАЧКИ-ПЛАЧКИ
 
ПАТРИОТИЧНА ЗИМА
 
Плодотворният патриотизъм е културно-цивилизационният

   Всеки път, когато у нас почне реформа, почват и критиките. Вследствие на които скоро аргументите и най-вече нервите на реформаторите не издържат, ентусиазмът се изпарява и старата песен продължава на нов глас. Тоест, нещата се свеждат най-много до смяна на "структурата" (разбирай етикетите и табелките), откъдето е дошла и поговорката "Преоблякъл се Илия - пак в тия". Най-вече защото реформаторите нямат интелектуалните ресурси, куража и волята да направят промяната. А колкото по-радикални промени трябва да се извършат, толкова повече ресурси, воля и кураж са необходими.

   И особено красноречив пример в това отношение са пачите яйца, на които според критиците се е насадила канцлерката Меркел, водена от убеждението, че за излиняващата в демографско отношение Германия приемането на емигранти е жизнено необходимо. Е, защо, мислите, тази жена си е сложила таралеж в гащите? Щото е по-глупава от пожарникаря Бойко Борисов?! Не. Защото управленците от този калибър са длъжни да управляват, водени от ценности, а не от конюнктурни, били те и национални, интереси. Убеждение, което в конкретния случай никак не е лесно да се отстоява, още повече в страна като Германия, но убеждение, което утвърждава великите нации. Дори с цената на велики грешки.

   Прочее, от подобен род, но в много по-малък, да не кажем водевилен, мащаб е ситуацията с българската образователна реформа. Която напоследък бе сведена до патриотарско джафкане срещу Дефо и Екзюпери (а и други автори), които са се опитвали да изместят (или преместят) български класици от или в учебните програми. Интимната мисъл на които критики обаче произтича главно и основно от отношението ни към т. нар. турско робство. Защото е вярно, че то е робство."След като Иван Вазов, който е живял по времето на това турско робство, както и да го наричаме, е нарекъл романа си "Под игото". Значи това е иго", смята бившият просветен министър Даниел Вълчев. И тъй като, освен факти, в терминологията има и символика, затова нека сме верни на българската национална интелигенция. Това е символиката и нея трябва да я предадем на нашите деца, призовава той.

   Въпросът е как. Защото е вярно и друго. Първо, че Даниел Вълчев е политик. И второ, че историческият факт с турското робство се използва за насаждане на омраза срещу днешните ни съседи. За справка - живковския възродителен процес, който измислиха комунистически професори като Божидар Димитров и извършиха комунисти като Бойко Борисов. И после се чудим защо македонците ни мразят. Защото там историците и комунистите са от същия калъп. "Ние предпочитаме да си мечтаем за неосъщественото. Ако бяхме запазили санстефанските територии, ако имахме излаз на Бяло море, ако Македония си беше наша… Тези мечтания ни струват до момента две национални катастрофи", констатира културният антрополог проф. Ивайло Дичев. Мечтанията на македонците пък са още по-катастрофични.

   А всичките тия дефекти на цивилизованото развитие се дължат на меката граница между патриотизъм и национализъм (респективно нацизъм или фашизъм), която граница комунистите (и не само те) умишлено размиваха (и продължават да размиват), за да не прозрем тоталитарната им същност и въобще: за да се скрие истината.

   Днес обаче децата и младите хора са заобиколени от всякакви източници на информация, мнозина от тях знаят чужди езици, така че за всякакво изкривяване на учебната информация е просто въпрос на време да бъде разкрито, поне от по-будните от тях. И както често казваме, че любовта най-лесно се превръща в омраза, това се отнася с пълна сила и до любовта към родината. Омразата пък се засилва, когато човек е ограбен, унижен и притиснат в ъгъла, когато му е отнето достойнството и възможността да изхрани семейството си по честен начин. Омразата кипи, когато ни е отнето всичко човешко и в празната обвивка, в която сме се превърнали, идват заслепението и мракът.

   И така откритието, че това, на което сме били учени в училище, е нещо между лъжа и полуистина, скалъпено, за да ни накарат да мислим по определен начин, лесно се превръща, ако не в омраза, то поне в отхвърляне на всичко научено, даже и на това, което е било съвсем вярно. Апропо, "успехът на образованието, продуктивността на връзката училище-ученик се основава на доверието и ако това доверие не бъде оправдано, то се загубва завинаги - разсъждава журналистът Петър Къдрев. - Така дори съвсем законните причини за национално самочувствие се превръщат в повод за насмешка, вицове и циничен кикот. По този начин идеолозите на "патриотичното образование" се превръщат в основни виновници за националния нихилизъм, чуждопоклонничеството, скъсването с корените и за каквото и да било друго, в което те самите обвиняват своите опоненти."

   Изходът: истината и само истината. Която, за да е колкото се може по-обективна, трябва да има предвид колкото се може повече гледни точки. А не само "за" и "против". В каквато връзка специалистът по английска литература проф. Александър Шурбанов споделя следния факт: "че през Първата световна война на всеки британски войник била зачислена от правителството по една тетрадка-дневник, в която всяка вечер трябвало да опише преживяното. Тези десетки хиляди войнишки дневници били събрани и след войната ги комплектували в специален архив, който е на разположение на историците-изследователи, а в момента дори се дигитализира." Защото "народ, който не умее да наименува своето, остава нищ и безпомощен пред ветровете на бъдещето", заключава Шурбанов.

   И тук не става дума само за историците, а за целия български елит - от политика до учителя и свещеника. Който елит, според Евгений Дайнов, трябва да се откаже от "поне три пагубни практики": постояният стремеж за демонстриране на "народност", стремежът да се играят роли и чувството си за недосегаемост. Което ще отпуши реформите и най-вече "най-важната такава - в образованието, където дефектите, както на "народа", така и на елита са видими по най-брутален начин. И произвеждат най-бруталните резултати".Като за целта, според нас, в българското училище трябва да се формулира дисциплината българознание, която да формулира държавата ни не като етническа или религиозна, а като културно-цивилизационна общност. Защото ние наистина сме дали нещо на световната цивилизация. След като големият украински историк Омелян Прицак заявил пред световна аудитория в Харвард, че "в сравнение с потомъка на Атила - цар Симеон, византийският император изглеждал като парвеню". И неслучайно България е на трето място в Европа, след Италия и Гърция, по брой на ценни археологически паметници. Тъй че спасението ни е във възраждането на родолюбието.

   Понякога журналисти питат деца, па и възрастни, знаят ли кой е българинът, дал името на тяхната улица или училище. И резултатите са потресаващи. Толкова обидни, че или анкетите не се излъчват, или въобще не се правят. Защото вина за това потресаващо невежество в значителна степен носят и медиите. Които денонощно бълват простотии за селски футболисти и градски курви, но така и не намират време и място за поне едно образователно предаване. А като съдим по интереса към „История БГ" на държавната телевизия, има истински глад за такива предавания.

   Що се отнася до училището, ресорните отговорници за подобни гафове, разбира се, са учителите по история и литература. Често обаче става дума за патрони на училища, които са учени в различни области. Тогава кой е виновен? Затова е нужен учебният предмет българознание. Който да е така структуриран, че да обслужва всички български деца, а не само етническите българи православни християни. Да изтъква постиженията на вековната българска държава, която по времето на Крум и Симеон е достигала територии, възлизащи до една четвърт от цяла Европа. Но да го прави по такъв начин, че да вдъхновява съвременниците за добри дела.

   Защото голямата истина е, че не само шестокласниците не четяха историята на Паисий, но и деветокласниците няма да е четат. "Никога и никак учебното съдържание, учебните планове, учебните програми, инспектори и регионални инспекторати няма да решат бъдещето на "История"-та на Паисий Хилендарски - обобщава преподавателят по Възрожденска литература Юрий Проданов". - Нейното бъдеще е в историите и в начина, по който ние ще разказваме за нея и нейното време на децата си."

   В заключение, чудо скоро няма да стане. Няма да се превърнем бързо в богати и благоденстващи хора, но и на това ще му дойде време. Важното е на този кърджалийски етап от развитието си да спасим младите хора.

 

КЛИКНЕТЕ  по долу на 2016 - 08.pdf, за да прочетете този брой на вестника:
AttachmentРазмер
2016-08.pdf4.59 MB