Брой 2160 (30) от 17-04-2014

 ЗАГЛАВИЯ в бр. 30 на в. ВИДИН:

- ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
- Великденски благослов от Видински митрополит Дометиан
- ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО! (поздравления от областния управител, кметовете на общините Видин, Брегово, Ново село, Димово, Ружинци, Бойница, Макреш и Чупрене; на председатели на Общински съвети, управители на фирми и ръководители на предприятия и организации...)
 
 "Найчо Цанов" № 6
ЛЕЧИТЕЛИ:
ХИТРАТА СВРАКА С ДВАТА КРАКА 
 
   След като миналия уикенд лицето Сотир Марчев, представящо се за изпълнителен директор на частния Български кардиологичен институт, орева софийския площад "Св. Неделя" и две телевизии, че видинската държавна болница не ще да преподпише договорите с видинския му клон, същият клон с административен директор бившият на държавната болница Цветан Василев, се обърна към административния съд, за да оспори заповедта на директора на РЗОК д-р Владимир Вълчев, с която последният отказва да сключи договор със Специализираната болница за активно лечение по кардиология (СБАЛК) Видин ЕАД (клона на Марчев) за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. По причина, че новоизлюпената на държавна територия частна болница няма лиценз за извършване на въпросната помощ.
   Даже в бързината жалбоподателят забравил да приложи заповедта, която оспорва, сякаш съдът е палапурдова кръчма, в която Марчев и Василев могат да си поръчват каквото пожелаят.
   Но толкова за казуса "клинични пътеки". По-важно е как стои цялостният случай с новата частна болница, понеже много хора много дълбоко са заблудени относно "загрижените" за здравето им далавераджии. Затова е необходимо да припомним, че подобни на СБАЛК-Видин болници има и в Монтана, и във Враца, но те са на други частници. А по времето, когато беше директор на видинската държавна болница, Цветан Василев беше ориентирал кардио-сътрудничеството изключително към клона на Марчев в Плевен. Който град е на два пъти по-далечно разстояние от Монтана и три пъти по-неудобен за пътуване от Враца и София, но с който Василев се беше сдушил срещу обещанието да го направят директор на бъдещия видински клон. Което и стана.
   Само че за целта, в битността си на директор на държавната МБАЛ "Св. Петка", Цветан Василев трябваше да подпише договорите за отдаване под наем и сътрудничество с частната СБАЛК, чиито директор със заплата два бона е в момента.
   В крайна сметка обаче, понеже животът е фирма, която търгува почтено, сега не само на Василев, но и на Марчев, а и на подмамените лекари, напуснали държавното отделение срещу обещания за по-високи заплати, ще се наложи да духат супата. Щото като няма лиценз от министерството, няма да има и договори с касата, респективно и заплати.

 

 
 - Успехи на наши ученици (Видинската езикова гимназия - четвърта в страната по творческо писане на английски)
 - 10 милиона лева за димовското околовръстно
 - Документална изложба: Институции на държавността
 - Нраси Кръстев представя: Моите съграждани 2 (снимката)
 - Проблеми на историческия и културния туризъм в трансграничен регион Видин-Зайчар през погледана младите хора (проект на Природоматематическа гимназия "Екзарх Антим I")
 - На Цветница: Дошло е време да върнем блясъка на града си
 - Залесяват търговската улица
 - СТАНАЛОТО... СТАНАЛО...
 
Контрасти
ПАРИ - ПОЛИТИКА - ПАРИ прим:  ДЕМОКРАЦИЯТА
(В битка с олигархичния материал) -
коментар на Николай Витанов
 
Не сме си губили времето през последния четвърт век. Вярно, пазарна икономика и правова държава не направихме, но се учим на демокрация - нали инвестицията в образование е най-смислена. Е, и след това обучение, което няма как да е по-различно от практикуващото се в училищата, къде с глоби, къде с доклади от брюкселската PISA пак ще ни сурвакат - важното е да не кривим много из пътя след бръмбари-популисти като Борисов, Сидеров, митрополит Николай или Георги Първанов. Затова нека този път не пропускаме и европейските избори, а да участваме активно в тях, изпращайки в Европейския парламент тези партии, които не са в нашия. Щото колко струва нашият с одобрение 12 %?! Пет пари не струва.
Иначе, за демокрацията в последните десетилетия се изговориха доста лафове, някои от които банални, други модерни, верни или грешни, повечето обслужващи една или друга конюнктура. Тъй катоо демокрацията, след като е дейност, която се упражнява всекидневно, няма как да не се сблъсква с нови предизвикателства и така да се развива. При това завземайки все по-големи територии от човечеството и човека като "зоон политикон". Според базата данни на "Полити IV? (проект за анализ на развитието на политическите режими от 1800 г.) почти 100 страни сега са с демократични управления (в една или друга степен несъвършени). Като това е двойно повече от броя им през 1990 г., да не говорим, че през 1800 г. не е имало нито една. Броят на същинските автокрации също рязко намалява - от около 90 през 1990 г. на близо 20 сега. За съжаление, има увеличение (от около 20 на над 50) на броя на анокрациите - режими с нестабилно, неефективно и корумпирано управление, като тези режими са или разпадащи се автокрации, или провалящи се демокрации и също са уязвими за избухване на въоръжени конфликти или насилствено завземане на властта.
   "Демокрацията е нежна, защото е сложна и (в някои решаващи отношения - неестествена) игра - пише икономическият анализитор на "Файненшъл таймс" Мартин Улф. - Отправната ми точка е, че единствената подходяща форма за порасналите е управление, отчитащо се пред управляваните. Всички други форми на управление се отнасят към хората като към деца. В миналото, когато повечето хора са били неграмотни, подобно покровителствено отношение може би е било оправдано. Сега обаче не може да е правилно."
   В същото време „демокрацията изисква двойна система от ограничения: между самите хора и между хората и държавата. Тези ограничения почиват върху четири характеристики, всяка от които е необходима." И тук Мартин Улф изрежда необходимостите от: граждани, (признаващи правото и на хората с други политически убеждения да управляват), пазители (заемащите политическите, административни, правни или военни постове в полза на общото благо), правилно (на основата на конкуренцията) функциониращи пазари и върховенство на закона. "Демокрацията е или политическата изява на свободни личности, действащи заедно, или нищо. Тези, които печелят изборите, нямат право да вършат каквото си искат. Това не е истинска демокрация, а избрана диктатура." Грешка, която при нас се случи по време на управлението на Бойко Борисов и която, надяваме се, българският избирател, колкото и да е мачкан икономически (и физически), няма да повтори. Да не говорим за пазаруването на „независими" депутати и т. н.
   В дискурса на украинската криза пък особено актуален сега е въпросът дали трябва да се помогне на един народ да тръгне по пътя на демокрацията. Отговорът на който е категорично "ДА", като виждаме резултатите от такава помощ за Югоизточна Азия, Централна и Източна Европа. В т. ч. и за България, където, маркирайки някои събития, виждаме конкретните резултати от помощта. Става дума за срещата на Митеран с българските дисиденти през януари 1989 година, за договарянето на помощта от МВФ и Световната банка от Петър Младенов през февруари 1990 година, за помощта, предоставена на СДС и правителството на Филип Димитров, за стимулиране на пронатовските позиции на Беровото и Костовото правителство и т. н.
   Та, всичко това, независимо от тежките вътрешни проблеми с бедността и справедливостта, задължава българските управници да проявяват отговорност, що се отнася до фундаменталните ценности на демокрацията. Защото е възможно не само отклоняване от демократичния път, но и връщане назад, каквото става в момента в Унгария. И което други популисти, като доносника на ДС и унгарски зет Георги Марков и путиниста Волен Сидеров, усърдно хвалят. Отделно, не статия, а цяла книга може да се напише за демократичните катаклизми в Румъния, Грузия, Ирак, Алжир, Египет, Сирия и Украйна.
   Вече казахме, че един от стълбовете на демокрацията са успешните институции, които "се отнасят еднакво и безпристрастно към всички. - пише в сп. "Форбс" американският журналист Робърт Д. Каплан. - В Русия, Пакистан или Нигерия обаче не е така." Като в това отношение и "Балканите нямаха много късмет - с междуетническата война, която разруши югославската федерация, с калпавите правителства в Румъния от 1989 г. насам, с полухаоса, надигащ се в Албания и България. В този регион освен това и средната класа е слаба, в някои случаи липсваща, а и източноправославната религия, тъй като е по-съзерцателна, не поощрява възникването й или поне не в степента, в която го правят протестантството и католицизмът. Всичко това са фактори за по-слаб фундамент на институциите, на икономическия растеж и на политическата стабилност." Което, разбира се, българите виждат на всяка крачка.
   Как особено брутално се разправиха със средната класа милиционерите от ГЕРБ. Които освен популисти и тоталитарно устроени шапкари са и по природа любители на държавния капитализъм, монополите и олигарсите. Защото "поведението, а не реториката показва дали съществуват институции или не - предупреждава Каплан. - Изборите показват по-малко, отколкото си мислят журналистите и учените. Те са и лесни за провеждане - случват се в рамките на 24 или 48 часа. Но едно добре работещо министерство трябва да функционира 365 дни в годината." Давайки като пример за важността на институциите проспериращият мегаполис-държава Сингапур. Защото „без начален ред не може да има истинска свобода."
В същото време, не може да пренебрегваме и факта, че най-развитите в света държави като САЩ, Германия, Швейцария, Великобритания са изградени на федерален принцип, тоест чрез максимална децентрализация, която е допълнителен стимулант не само за икономическото развитие, но и за контролиране на демокрацията. Така федерализмът се явява в момента най-висшата форма на демокрация, за каквато ние, заедно с другите пост-комунистически държави, още не сме готови. Макар че немалко дрънкаме и тук за децентрализацията, а па това правителство и съвет, и стратегия създаде по темата - засега определено мъртво родени.
   Апропо, за да приключим кратката разходка из дебрите на демокрацията, няма как да не подчертаем определящата роля, която играят партиите в нея. Нещо повече - на този етап многопартийната система е символ на демокрацията. Разбира се, в развитите демокрации има значително влияние и на гражданските организации. У нас обаче, главно поради липса на граждани, съществуващите хиляди НПО са пълни карикатури, създадени с едничката цел да усвояват средства - било от ЕС, било от държавния бюджет, било директно от гражданите, които уж представляват.
   Отделно леко втренчени политици ни омайват с приказки, че партиите са виновни за всичките неудачи, визирайки колко по-просто би могло да бъде положението при една диктатура. Популизъм обаче, който е по-страшен от партиите, което ние вече дано осъзнаваме и което скоро ще разберат и народите на Унгария, Украйна и Русия. Защото от партийната демокрация по-справедливо управление още не е измислено. Затова "по-скоро рано, отколкото късно Украйна действително ще стане част от демократична Европа; по-скоро късно, отколкото рано Русия ще я последва, освен ако не се изолира и не се превърне в полустагнираща империалистическа останка", прогнозира динозавърът на американската демокрация Збигнев Бжежински.
   Затова не бива да се подвеждаме и по крайните призиви за забрана на партийните субсидии. Понеже има реална опасност да заприличаме на олигархичната матушка, където политическото крепостничество е заменено с икономическо, та всичко и всеки се купува. А трябва да изискваме регламентиране на отпускането и използването на субсидиите. За да не могат с тези пари ГЕРБ, "Атака" и другите да си плащат любовниците, охраните и личните масрафи, а за капак да ги дават и за благотворителност.
   Което е върховен цинизъм на фона на сиромашията, в която оцелява подавляващата част от българите.
 

КЛИКНЕТЕ  по долу на 2014 - 30.pdf, за да прочетете този брой на вестника.

AttachmentРазмер
2014-30.pdf5.7 MB