Брой 2243 (22) от 26-03-2015

 ЗАГЛАВИЯ в бр. 22 на в. ВИДИН:

 - Д-р Цветан Ценков, кардиолог: Частната инвазивна кардиология щеше да ограби МБАЛ "Св. Петка" (За пръв път видинската болница има един градивен и некрадлив директор... Нима на прокуратурата не е ясно, че ако беше пусната частната болница за инвазивна кардиология, МБАЛ "Св. Петка" щеше да бъде източена и съсипана. Защо тя мълчи и защо виновните, не си получат заслуженото?) - интервю
 - Боклукът пак ни затисна (поредно предупреждение към "Титан АС" заради поредна криза с чистотата в Община Видин)
- Сдружение за развитие на Северозапада
- БезПРИСТРАСТНО: С ПОГЛЕД НАПРЕД - гротеска от Цветан Бончев
 - Спешават асфалтирането
 - Антология: Втората стихосбирка "Вселена за двама" на Димитрина Табакова - Като чакана песен и дума до днес ненаписана (Хайку, Афродита и Анадиомена, Изповед...)
 - Редакционна поща: На учителя - с любов
 - Събор на пчелари в Белоградчик
 - Данъчни: Годишни декларации на бюджетните организации
 - Обучение на видински общинари във Вършец
 - 45 години Английска гимназия: Със своя алея в Градската градина
 - Забраниха улова на якбалък - снимката
 - Наше момиче с национална стипендия
 - Обучение на съдебни служители
 - Еко-кампания в Брегово
 - СТАНАЛОТО... СТАНАЛО...
 
 
"Найчо Цанов" № 6
 
ПАРТИЕН ЖИВОТ
 
ПРЕД НЕКОИ СА БЛЕСНАЛИ ЖИТАТА

   Немски инвеститор щял да открие фабрика за заготовки за хранително-вкусовата промишленост в Северна България, съобщи през уикенда в Ловеч министърът на икономиката Божидар Лукарски. Германските бизнесмени ще пристигнат в края на април, а инвестицията ще бъде високотехнологична и предвиждаща разкриване на 150-200 работни места. Желанието на юрисконсулта Лукарски било да насочи оптимистично настроените германци към Видин, но те огледали няколко района в Северна България и тепърва ще решават къде да се установят.

   Затова подп. Тошев от Воднянци за всеки случай, за евентуалното посрещане на инвеститора с хляб и сол, предвидливо провери в неделя бойната готовност на цялата организация на Ж(ени)ГЕРБ - Видин, състояща се от 68 бойни единици, респективно 136 бомби и също толкова паласки за по-едра амуниция. Така или иначе, жените отдавна са превзели милиционерската партия, в която всеки мъж, освен един, още отпреди ерата "Фидосова" се брои за мухльо.

   В своето обръщение към делегатите членът на НИС на ЖГЕРБ и народен представител Десислава Атанасова потвърди, че присъстващите на соарето са пример за женската "инвазия" в политическия и обществен живот. "Начинът, по който вие работите показва, че организацията има дух и капацитет", подчерта тя. Понеже Тошев може и да подразбирва от мерцедеси, високи технологии и военно разузнаване, ама от храни хабер си няма. Затова жените са дясната му ръка.

   Апропо, към момента повече от половината партийна организация е в ръцете на Деси-тата - бившата здравна министърка Атанасова, респективно областната координаторка Пламенова. Както, естествено, на верни кадри като учителката Георгиева, според която половината членска маса на ГЕРБ-Видин са жени, макар процентът, според нас, да е силно подценен. Поради което Тошев наистина разчита на женската част.

   Понеже "пред нас (демек пред него) има много отговорности и задачи, които няма да решим без ваша помощ - заяви пред частта Тошев. - В предстоящите местни избори вие отново ще бъдете активен участник не само в подготовката и провеждането на изборния процес, а и като част от кандидатските листи". Нещо като "Пред вас са блеснали житата". Ма не като в Сърница, а понеже немският инвеститор, ако дойде, ще разкрие бонбонена фабрика, в която ролята на жените по принцип е важна.

 

 
 
Коментар на Николай Витанов:
 
БАЛКАНСКИ СИНДРОМИ
 
СЪ-ОТНОШЕНИЯ
 
Катарзис за реалностите ще ни езвади от трапа
 

   Увлечени в лашкането от световни събития, не забелязваме балканските дела по две причини: на първо място, понеже наистина зависят от нашите действия и най-вече бездействия и второ, понеже чрез световните си въобразяваме, че изграждаме някакъв персонален авторитет. Който във всички случаи е такъв за пред съседите и роднините, но не и за пред света. Истината е, че външните политики на България от много дълго време се изпълняват от послушни палета на хранилка - в най-дълги периоди от Москва, а в по-кратки от Вашингтон.

   Апропо, какво можем реално да направим не за тоя или оня братушка или брадър, а за България в нашата ветровита махала на Балканите? Смятано при тези съседи и в днешните реалности, а не въз основа на стари козни и мераци? Съобразявайки се не с интригите на великите сили, а с интересите на балканските народи?

   Вярно, че изплашен от "Ал Кайда", ИДИЛ, "Боко харам" и въобще асиметричния индивидуален, групов и държавен тероризъм, напоследък глобализмът нещо взе да закъсва. Въпреки това обаче, благодарение на технологиите, границите ще продължат да стават все по-условни. При което много нации, към които, за съжаление, се е запътила и българската, ще се разливат и загиват. Защото жизнените им сокове се изстискват чрез лицемерните политики на подли теоретици и безскрупулни практици, обединени в нерушим съюз на основата на алчността.

   Затова е като бяла лястовица един достоен български държавник и почтен учен като д-р Желю Желев, положил значими усилия за оцеляването на българската нация. Посветил целия си живот и особено последния четвърт век от него на спасяването на България. Започнало с книгата му „Фашизмът", през признаването на Македония на 15 януари 1992 година в качеството му на първи демократично избран президент, до последните му дни, докогато убедено работеше за сдобряването на региона. Който регион през последните векове по един или друг начин е изстрадвал световните събития, така че би трябвало да е натрупал и памет, и опит, за да се пази от огъня. Но не би.

   Макар, "дори със самата си смърт, д-р Желев да ни изнесе няколко поучителни политически урока с огромен подтекст и значение - написа за него Аспарух Панов. - Като ни остави поводи за размисъл преди всичко за България и нейната (възможна) роля на европейски флагман на Балканите. Затова неслучайно настоящи и бивши президенти и политически лидери с огромно влияние и авторитет от Македония, Албания, Румъния, Косово и Босна и Херцеговина дойдоха лично да се сбогуват с д-р Желев."

   Та, какво става в балканския шубрак напоследък? Разкрачена между светските фундаменти и ислямизма (не особено сигурна позиция), Турция бабува нов златен век. Гърция усилено върти опашка, искайки да продължава да живее на вересия, което така или иначе няма как да продължава. Вторачена в Косово, Сърбия продължава да загнива в до болка познатото ни пост-комунистическо блато, понеже хем я сърби, хем я боли, искайки хем предприсъединителните помощи от Брюксел, хем заемите от Москва. В Македония правителството на Никола Груевски от ВМРО-ДПМНЕ не само контролира всички власти, включително съдебната изборната, но и безцеремонно отнема свободата на медиите, като напълно игнорира различните позиции и гледни точки на опозицията и гражданското общество. Сериозни са проблемите в Босна и Херцеговина, а хървати и словенци открай време се обиждат да ги смятат за балканци. Така към момента само Румъния се мъчи да гледа горчивата истина в очите и да си оправя държавата.

   При което няма как да смятаме региона за сигурен. Какъвто би станал, ако повечето от държавите гледаха в една посока, тоест бяха членки на НАТО или ЕС. Или на някакъв регионален съюз, бил той политически или какъвто си учредиха арабите в лицето на ОПЕК.

   Като в никакъв случай регионът няма да става по-сигурен с размахване на националистични байраци, корените на която опасна тенденция са, естествено, в лъжливата история. Която, за съжаление, почтените историци във всички балкански държави трудно надвикват. В която връзка историкът Георги Даскалов ни припомня, например, въстанието на гърците от есента на 1941 година срещу Българския окупационен корпус, потушено чрез избиването на над 500 души в околностите на Драма. Става дума и за други подвизи на споменатия корпус в Гръцка и особено Вардарска Македония, благодарение на които е формирано днешното отрицателно отношение на тамошното население към българите.

   Нещо, което може да се преодолее само с изживяването на катарзис посредством истината, която единствено ще ни спаси. Както бе спасена и възродена Германия след световните изстъпления през фюрерския си период. А не да продължаваме с бруталното фалшифициране на историята, най-вече в учебниците. Апропо, ето как вижда български учебници от 1991-92 година гръцката историчка София Вури: „В тези учебници се наблюдава непремислена идеологизация, подхранват се мощни предразсъдъци и национални стереотипи - нещо, което не допринася за хармоничното съжителство на балканските народи. Не се анализират факторите, които създават области на конфликт и сблъсъци между тези народи. Нито пък се осъждат експанзионизмът, войната, насилието и, най-общо казано, идеологията на националното съперничество. В заключение можем да кажем, че едностранчивото представяне на гърка, както то се наблюдава в две групи исторически текстове, е идеологическа конструкция за най-различни видове използване след политическата повратна точка от 1989 година."

   В същото време, мишкувайки и лицемерейки, почти всички български правителства си правят оглушки за днешното мачкане на българските общности в чужбина. Не намирайки кураж дори да кажат истината, камо ли да я променят. Става дума за положението на нашите сънародници в Македония, Украйна, Румъния, Молдова, Гърция, Турция и Сърбия.

   А ето каква е тази истина, според поета от Босилеград Иван Николов: "Да си българин в Сърбия значи да изтърпиш върху себе си всичката омраза и презрение към българите, съзнателно култивирана през последните два века в сръбската наука и в масовата култура". Като в същото време "да гледаш как твоите поробители и еничари на българщината топло ги посрещат в София като братя, славяни и пр. и си правят бизнес сделки през твоя гръб, развиват добросъседски отношения и се възхищават на сръбската чалга".

   Прочее, балканизмът започва да се смята от европейците за екзотика в началото на 20 век, откогато Балканите започват да служат за символ на агресивност, нетолерантност, варварщина, нещо полуразвито, полуцивилизовано, полуориенталско. Нещо, което Юлия Кръстева категоризира по-късно през своята „гео-естетика" като вандализъм, долнокачествено потребление, нелегална икономика, политическа корупция и културно плагиатство - общи черти на пост-комунистическите общества.

   Историческите корени на балканизма обаче са в "османския период, когато името Балкан навлиза на полуострава", пише преподавателката по история в Илинойския университет Мария Тодорова. Която в същото време отхвърля тезата за постколониален синдром, смятайки, че Османската империя не притежава черти (разлики между метрополията и областите, цивилизаторска мисия, езикова и културна хегемония), които да я определят като колонизаторска, докато руската и съветската империи са имали реални амбиции за разширяване предимно на Изток и Юг и много малки такива по отношение на Балканите.

   Всъщност, "Ако има негативен конструкт "Балкани", то има и позитивен - пише Александър Везенков. - Основата му е, разбира се, в представата, че географски Балканите са част от Европа. Това позволява тихомълком да се дисквалифицира "Ориентът" и едва след това да се дискутира мястото на Балканите в Европа. Не само балкански, но и западни учени се противопоставят на концепта за "Централна Европа" от 80-те и 90-те години на ХХ век (така, както го лансират Йеньо Сюч, Чеслав Милош, Милан Кундера и др.) като на политически мотивиран опит на авторите му да представят страните си като "европейски" в едно дискриминативно отхвърляне на "Изтока" (СССР/Русия и Балканите)."

   Все едно, особено в политиката бай Ганьо продължава да се подвизава. Защото има условия за това. Поради което е актуален и съветът на австрийския професор Флориан Бийбър, отправен към балканския политик: "Можете да управлявате, само ако претендирате, че Сте демократ и искате интеграция в ЕС, но единственият път да удължите управлението си е, ако не предприемете нито една от тези стъпки - парафразира Макиавели той. - И двете ще доведат други на власт, а Вас може да Ви вкарат в затвора."

 

 
 
 КЛИКНЕТЕ  по долу на 2015 - 22.pdf, за да прочетете този брой на вестника:

AttachmentРазмер
2015-22.pdf3.67 MB