Брой 2255 (34) от 14-05-2015

ЗАГЛАВИЯ в бр. 34 на в. ВИДИН:

 - На добър час абитуриенти! (652-ма зрелостници от областта се сбогуваха с училището) - снимката
 - Десислава Иванова, директор на Регионална библиотека =Михалаки Георгиев": Книгите ще променят живота ни към по-добро  - интервю
 - Пускат депото за битови отпадъци
 - "С песен невъзможното е лесно"
 - Приключи конкурсът "АЕЦ - Енергия за чиста природа"
 - Съд потвърди глоба за завода в Горни Лом
 - В "Нощта на музеите"
 - Нова детска площадка
 - Лингвистично кенгуру
 - Полицията издирва третокласници
 - Памет: С кръст и перо
 - Емил Андреев: Писането е проклятие, но и огромно щастие
 - СТАНАЛОТО... СТАНАЛО...
 
 
"Найчо Цанов" № 6
 
БРАДВИ
 
ГОРСКИ И КМЕТОВЕ ПО МЕСТО-ПЛЮСКАНЕ

   "Едно време, като дойдеше в село да определя участък, сякаш паша пристигаше. Накокорчен, с едни зелени дрехи, с усойче перо на шапката, с жълти гамаши и на кон, а отподире му конни и пеши горски, стражари, кметове и съветници хе - цяло произшествие! Разтичат се селяни, замесят баници женорята, заколят кокошки, а Минко Кръчът посред нощ ходеше чак до манастирската река по бели гащи пъстърва риба да му лови."

   Така беше. Както разказва Чудомир в "Лесничеят". Но и сега е така. Щом царят се е заел с дърводобив. Само че сега посредничи сухото. Понеже клиентите са по-скъпи. И така бизнесът с дървен материал процъфтява, а гората изчезва. Срещу което само героичното село Бранковци протестира. Институциите се отчитат с празни приказки, тупкане на топката и чат-пат уволнение, съпроводено с назначение на друга работа или бонуси, за които чиновниците в Германия могат само да мечтаят.

   Както ще се случи и с уволнената миналата седмица директорка на Държавно горско стопанство "Видин" към Северозадното държавно предприятие, "допуснала да бъде извършено административно нарушение на Закона за горите". Или по-конкретно: "допуснала сеч в нискостъблено акациево насаждение в района на село Ботево, месец след изтичане на разрешителното". По повод на което северозападният горски от Берковица инж. Цветко Цветков заяви, че "директорката наистина е допуснала такова нещо, но не работи само тя в това стопанство."

   Има си хас! По задачата за опустошаване на природата работят цели армии. Както от страна на горските, така и по линия на кметските власти. И това не е трудно да се забележи както от контролните, така и от правоохранителните органи. Но го забелязват само обикновените хора. Понеже навсякъде по веригите се извършва съответното замитане. По съответен ценоразпис. Както при нелегалните цигари и горивата, при алкохолите и наркотиците. И навсякъде.

   Затова природата вече е хубава само в литературата. Коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България" публикува анализ, който разкрива схемите, по които се разпродават на безценица най-красивите кътчета от българската природа по Черноморието и планините. С активното мижитурстване на кметовете, заинтригувани в последните месеци главно от списъците на ГРАО по настоящ адрес.

 
Коментар на Николай Витанов:
 
Из сокаците на реформите
 
УМ ПАТКИ ПАСЕ
 
Нужно е училището да съхрани любопитството към живота
 

   България зае 43-о място в световно изследване на училищните знания, съставено от аналитичния център на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) - същата, която организира и прословутите изследвания на PISA. Този анализ обаче е въз основа на резултатите от тестове по математика и точни науки и давал по-широка глобална представа за образователните стандарти, отколкото тестовете PISA, които се фокусират върху по-заможните индустриализирани страни, смятат от същата организация.

   Прочее, в самото изследване страните от Балканите заемат петте позиции от 40 до 44, като съответното подреждане е Гърция, Турция, Сърбия, България и Румъния. Черна гора се нарежда на 56-а позиция, следвана от Албания (на 63-а) и Македония (на 65-а). Начело в световен мащаб са страни от Азия (Сингапур, следван от Хонконг). Най-добре от европейските страни са се представили учениците от Финландия, Естония, Швейцария и Холандия, които заемат от 6-о до 9-о място. САЩ са на 28-а позиция, заедно с Италия. В долната част на класацията са предимно страни от Африка.

   Същевременно икономическият мозъчен тръст на ОИСР казва, че изследването въз основа на резултатите от тестовете в 76 страни показва и връзката между образованието и икономическия растеж. Като тук идва и първото съмнение, обясняващо изоставането, примерно, на САЩ не само от европейските държави, но и от Виетнам, където растежът е голям, понеже базата е ниска. Какъвто, впрочем, е и случаят с България. Така, при представяне на икономическия потенциал на държавите за растеж на брутния им вътрешен продукт (БВП), ако всичките им 15-годишни ученици получат поне основни знания, то БВП на България би могъл да нарасне с 496 %. Даже по този показател братска Македония е в челната десетка с възможен растеж от 1137 %. Дай, Боже, всекиму, както се казва, но това е само възможност. Която не е повод за хвърляне на шапки във въздуха, но може да поотпусне майското напрежение у учителите.

   Иначе, два са тежките проблеми в българската образователна система - липсата на резултати под формата на умения (и възпитание) и липсата на пари. И докато първата липса е реална, то втората е в значителна степен условна. Защото, както в здравеопазването, така и тук парите служат за оправдание и отклоняване на вниманието.

   Какво е положението със средствата в българското училище?

   Според последните известни данни, през 2012 година общите разходи за образование са били 3.2 млрд. лева, от които 2.7 млрд. - публични, а 494 млн. - частни. Тоест, частните разходи представляват 15.4 % от разходите за образование. А, според анализ на Зорница Славова от Института за пазарна икономика, с напредването на степента на образованието нарастват, както общите разходи, така и делът на частните разходи - 3 % за учениците в I-IV клас, 4 % - за тези в V-VIII клас, 19 % - за IX-XIІ клас и 33 % - за висшистите. "По-интересното наблюдение е, че въпреки сериозния ръст на средствата за образование, качеството (ако съдим от представянето на българските ученици в международно признатата класация PISA на ОИСР), не се повишава - заключава Славова. - За периода 2000-2013 година разходите за образование се увеличават със 144 %, а тези на ученик - със 187 %. В реално изражение (коригирайки стойностите с инфлацията) разходите на ученик нарастват с около 50 %. В същото време изследването PISA, което оценява знанията на учениците, продължава да поставя България на дъното на класацията в Европейския съюз, а за разглежданите 13 години резултатът на българските ученици се повишава с под 1 % и през 2012 година достига 440 точки (при 436 през 2000 г.), което поставя страната на 51-о място от общо 65 държави. Тоест, увеличаването на разходите с 50 % за периода не е довело до повишаване на качеството на образованието."

   В подобни груби сметки за духовни дейности винаги има елемент на условност, но при очевадните цифри и факти няма как да не се съгласим, че наливането на пари в нереформираната система на образованието е безсмислено упражнение. Видно и с просто око и ясно вече и за самите ученици.

   Ето как описва училището 21-годишният Даниел Пенев, който наскоро е излязъл от него: "В крайна сметка средното образование в България изглежда така: мнозина от учениците се правят, че учат, мнозина от учителите се правят, че преподават, мнозина от инспекторите в регионалните инспекторати по образование се правят, че контролират качеството на учебния процес, а депутати и министри се правят, че полагат усилия за реформиране на системата. И сега се очаква приемането на закон, който да надгради тази паянтова основа. Кого заблуждаваме? Или по-точно: защо се самозаблуждаваме?"

   Това е положението. Като на топа на устата, естествено, винаги е учителят. Който от "реформа" на "реформа" остава с все по-малко права и възможности да променя ситуацията. Откъдето идва и целият хаос в учебните часове и извън тях. "Няма как да искаме да получим качествено образование в страна, в която учителите биват третирани само като някакъв неизбежен придатък на нужните за професионалното бъдеще на ученика дипломи", заключава споменатият Даниел.

   Разбира се, докато депутати, министри, и сюрия чиновници преливат от пусто в празно, има хора, които се опитват да правят нещо. Защото съвсем не всички учители са с такава изгладена съвест, че само да отбиват номера в час. Номер, който всъщност още повече ги натоварва. Защото с всичките рискове "да се провали урокът", учителят, вместо да се преуморява с контролиране на нещата, по-добре да освобождава ученическата инициатива.

   Днешните деца не са гладни за информация, а изпитват недостиг от любопитство и мотивация. Така че в тези посоки трябва да бъдат насочени образователните усилия. Както и към обучение за живота, колкото и клиширано да звучи това. Защото "светът извън училище не е структуриран в математика, история, биология и т. н.", каза на конференцията "Образование за бъдещето" в София Яна Палоярви - директор "Международни връзки" в Министерството на образованието и културата на Финландия, където работи от 1996 година. Училището, според нея, трябва да се променя и това се налага от развитието на обществото, не от стремежи за високи оценки. "Ако образованието не следва развитието на това, което се случва около него, ще изгубим много потенциал", предупреждава финландската специалистка. Затова "идеята на реформата е да наблегне на аналитичните умения и да включи в училище повече интердисциплинарни курсове - часове, в които дадена тема се гледа от всички страни и няколко учители по различни предмети работят заедно с целия клас. Такива уроци са, например, климатичните промени или функциите на Европейския съюз. Целта е учениците да разберат, че има връзки между нещата и да бъдат провокирани да анализират и да задават въпроси. Те ще участват и при самото разработване на учебната програма и ще дават обратна връзка за ученето си, за да бъдат по-анагажирани с целия процес."

   Пословични са програмната свобода на училищата във Финландия, както и свободата в преподаването от страна на финландските учители, които опитват различни методи, докато стигнат до най-подходящите за техните ученици. Що се отнася до българските училища обаче, другият голям проблем в тях е ескалацията на насилие. Хиляди са случаите на агресия между ученици, стотици - от страна на ученици и родители срещу учители и най-малко - от страна на учители или родители над ученици. Като такава статистика не може да не подсказва какви мерки (в т. ч. и законови) трябва да вземат образователните власти. Някои са склонни да се регламентира носенето на по-сериозна наказателна отговорност от страна на малолетните и непълнолетни българчета, макар че това надали ще даде резултат. "В училищата ни има проблем с дисциплината, могат да се намерят и достатъчно примери за насилие, употреба на алкохол и наркотици - коментира наблюдателят Боян Захариев. - Но не мисля, че МОН е инвестирало достатъчно във въвеждането на модерни програми за справяне с тези проблеми и подобряване на дисциплината, преди да препраща проблема към правораздавателната система."

    Къде са причините за ширещото се насилие? В семейството, във филмите и електронните игри, в натрапването от страна на обществото на "успешния" насилник."Искаме образователна система без отпадащи, без насилие, без дистанция между център и периферия, без вторична неграмотност, без безработни висшисти, без износ навън на подготвени висшисти и на кандидат-студенти", вдига летвата образователният министър. Ма, едно е да искаш, друго - да можеш, трето и четвърто - да го направиш.

 
 
 
 КЛИКНЕТЕ  по долу на 2015 - 34.pdf, за да прочетете този брой на вестника:
AttachmentРазмер
2015-34.pdf5.04 MB