Брой 2204 (74) от 23-10-2014

 ЗАГЛАВИЯ в бр. 74 на в. ВИДИН:

 - Ремонтът на надлеза се изпълнява в график (Паметникът на скърбящия войн няма да пострада заради новата общинска автогара)
 - Баба Стефка намери 17 000 лева и ги върна
 - Анета Лишкова: Христо бе предан и страстен летописец на своя роден град (интервю)
 - Първа копка на депото за битови отпадъци (Общата стойност на проекта е 20 515 302 лева) 
 - В ОбС-Видин: Отново караници и препирни
 - БезПРИСТРАСТНО: За комарите, плакатите и политиците
 - 100 години от каноническия избор на ВИДИНСКИ МИТРОПОЛИТ НЕОФИТ
 - Европейска седмица на прогармирането (Ученици от Математическата на посещение в софтуерен гигант) - снимката
 - Левче, скътало обич и болка
 - Международна конференция за Видинско и Тимошко
 - СТАНАЛОТО... СТАНАЛО...
 
 "Найчо Цанов" № 6
 
ДЕМОКРАТИЧНИ СЕДМИЦИ
 
На ползу роду!
 
 
   Последните седмици наистина са демократични. Въобще, като видяха резултатите от изборите, в ГЕРБ станаха такива хрисими , че жал да ти стане за тях. Бойко Борисов, завалията, разтушва мъката, че не може да управлява сам, гледайки мачове по телевизията. Хвърлил в тежките коалиционни преговори трите си най-прекрасни дами, за които някога Андерсен ще напише приказката "Трите дами", изпускайки "прекрасни" с цел равнопоставеност.
   Ма, неблагодарна работа е политиката. Цялата предишна седмица беше блъскане за нищо - най-много допирни точки от ГЕРБ намериха с най-лявата група - АБВ. Чудна работа! Та трябваше в понеделник пак старата кримка подп. Тошев да оправя положението, включвайки се спешно в дамския екип по причина, че е стар съратник на ловеца на архари Гоце, който пък е близък с Бойко на база членство в бирената партия.
   Иначе за парлама, освен с АБВ, преговорите продължават и с БСП, РБ и ПФ. Като уж аут от бъдещата власт са ДПС, ББЦ и АТАКА. Доган, Местан и Делян проформа, Волен по желание, Бюрека по непригодност. Ма хайде, моля ви се, Волен е изръшнал света от Хавана до Владивосток, докато министър-председателят Бюреков само в Брюксел дето е ходил и то по работа. А толкова усилия, пари и лъжи хвърли момчето в кампанията, толкова прикляквания после за банкянски годеж и - нищо. Неблагодарна работа е да служиш на народа и отечеството.
   Как се развиват текущите преговори ли? Това знае единственият мъж в българската политика - Татяна Дончева. Според която, понеже РБ не е стабилен политически субект (тя 50 години търси стабилен такъв), а БСП е слаба театрална школа, в която важни са гост-режисьорите, работата се оттича към съюз на милиционерите с патриотите. Които поне половината още не са си изхарчили зелените чорапи от Държавна сигурност, а Танчето нали е бивш адвокат на Мултигруп - от тогава ги знае тия работи.
   В крайна сметка, Борисов живее с надежда до понеделник в 11 часа да му се изясни положението. Понеже в 14 часа е първото заседание на Народното събрание, за когато да има поне "концепция" какво правителство да предлага. И да ходи да си гледа мачовете.

 
Коментар на Николай Витанов:

 
ЛИДЕРСКИ
 
ДУ-ДУЧЕТА
 
Българите най-мразим да обичаме
 
   Хем ориенталска, хем славянска, за капак и балканска е слабостта по добрия цар, лидер или по човека, който се съгласява да мисли вместо нас. Понеже мисленето си е грижа, затова чукчата предоставя на жена си задачата да гребе в лодката, докато той, возейки се, да мисли. Щото чукчата може да е прост, но не е глупав и знае, че и от мисленето има келепир. "Българинът е източен европеец и за него лидерството има по-мистични измерения - написа в блога си Иван Стамболов (Сула). - Лидерът на източните европейци е легендарна фигура, от която се очаква да върши чудеса и чието мнение не се подлага на критика. Вижте Бойко Борисов. Отношението на "народа" към него не е много по-различно от това към Вълчан войвода, хайдут Сидер или Крали Марко."
   Така много тарикати по тези ширини и дължини се изредиха за водачи било в бизнеса, било в политиката. Не толкова, за да станат велики (щото имат мозък да осъзнаят, че не могат да бъдат такива), колкото за да могат по-дълго да използват глупаците, вземащи ги в дадена конюнктурна ситуация за лидери било в спорта (президенти на футболни клубове), в бизнеса (олигарси - по-окомуш момчетата от бойните спортове) или политиката (друг набор от артисти и каратисти - на 90 процента мошеници).
   По света и особено на източния книжен пазар е пълно с наблюдения, анализи и съвети за успешни практики, най-вече в корпоративно отношение, чрез които може да се издигнете като лидер. Подтекстът на която книжнина е свързан със забогатяването. Което тук не само в началото на демокрацията, но и сега продължава да се харчи, следвайки двата принципа, от които глава не боли: хваленето и "печеленето" на пари. Станали нещо като вечни теми в прагматичната наукоподобна книжнина, която е все повече източна - в началото японска, корейска или дори китайска, преразказвана през последните години и в масови тиражи главно през призмата на руската мистика. Понеже западният човек не е такъв. Той е по-практичен и по-земен. За него организацията е по-важна от човека, който я олицетворява. Тоест, той няма предразположеност към кумирите, затова е по християнин, респективно по-морален.
   Апропо, какви са актуалните лидерски умения, според най-новите теоретици на успеха? "Лидерските умения на ХХI век се дефинират от три въпроса", смята Розалинд Торес съсобственичка и управляващ директор на консултанската фирма BCG. На първо място "големите лидери не си гледат в краката, когато ходят. Те виждат какво се задава зад ъгъла, опитват да формират бъдещето си, а не само да реагират на него." Освен това, "великите лидери разбират, че пъстрата мрежа помага да се открият тенденциите на по-високо ниво и да се намерят решения, защото в тях има хора, мислещи различно от тях." И на трето място "големите лидери дръзват да бъдат различни. Те не само говорят за поемане на рискове, а реално ги поемат." Важното е да "става дума за скок, а не за крачка напред."
   Като всички тези, изведени като ключови, лидерски изисквания са валидни и за политиката. При това не само за съвременната, тъй като и в психоанализата на личния или държавен материален успех нещата, макар и казвани с други думи, се повтарят от има-няма 400 години. Особено, що се отнася до правенето на скокове напред в развитието на обществата - спортни, корпоративни или държавни. До каквито скокове нашите мижави лидери няма изгледи да ни доведат скоро.
   Преди имаше правешки тарикат, който за 45 години правеше скокове. Но от конгрес на конгрес, като в крайна сметка ни доведе до фалит не, ами до банкрут. И въпреки това пенсионерите си го харесват. Щото по онова време били млади и изкарвали на къмпинг край морето две седмици с две щайги домати и две туби домашно вино. Нещо смешно не, ами абсурдно за техните внуци, които живеят по света и виждат колко назад сме от цивилизования свят именно по вина на онова време.
   По-лошото е, че тези внуци не виждат надежда и в днешните ни политически шарлатани. Въпреки че, видно от последните избори, гласуваха за някои от тях. На които шарлатани дай им само да крадат, за кризи да говорят и страхове да подклаждат. Че то кризи е имало, има и ще има. При това и в другите държави, където също се случват неуме(с)тни лидери. Но докато там хората гледат по най-бързия начин да се отърват от некадърниците и да намерят начин да наваксат пропуснатото, ние тук постоянно налитаме от трън, та на глог. Даже ако надникнем безпристрастно в недългата си нова история, ще видим, че и в миналото малцина наши политически лидери са се нагърбвали с отговорността да поемат оправдани рискове за скокообразно развитие на държавата. Рискове, за които народът по правило е бил най-неблагодарен спрямо тези, които са придвижили държавата най-бързо и най-напред. Като един от най-типичните примери в това отношение е случаят със Стефан Стамболов, положил темелите на Третата българска държава.
   Какви са отличителните лидерски качества на Стамболов? Той е последователен в политиката родолюбец и способен държавник, който отстоява убежденията и мисията си твърдо, заплащайки с главата си. (В това отношение подобна е съдбата на Стамболийски.) Стамболов е съставил програма за осъществяване на възрожденска национална доктрина, която изпълнил не за 45, не за 25, а за 10 години. Запазил и укрепил независимостта на страната. Внедрил европейска държавно-правна и административна уредба. Управлявал с твърда ръка, което осигурило ред в страната и активизирало стопанската дейност под формата на засилени: износ на български стоки и приток на чужди инвестиции. Водил протекционистична спрямо българското производство икономическа политика и последователна национално обоснована и материално обезпечена духовна такава, свързана с развитие на средното и висшето образование, театралната и музикална култура на нацията.
    Както бай Ганьо обаче убива автора си, така и ние, българите, убиваме Стамболов. "Българите не вярват на лидерите си по две причини - пише Иван Стамболов (Сула). - Защото лидерите им много са ги лъгали и защото българите по традиция мразят елитите си. И мразейки елитите си, тръгват след лидери, които ги лъжат още повече." Стокхолмски синдром, както се казва.
    Иначе, какво е необходимо на успешния лидер, според Стамболов (Сула)? На първо място лидерът трябва да има кауза, която да съвпада с националния идеал, какъвто след влизането ни в ЕС България няма. И какъвто към днешна дата, за съжаление, и самият ЕС, от който още не са ни изгонили, няма.
    "На второ място лидерът трябва да увлича. Освен да знае накъде е тръгнал, той трябва да излъчва сила и да печели доверие. Хората трябва да видят, че водачът им е способен да се справи с проблем, с който те не могат, и че е готов да го направи за тях, а не само за себе си. Що се отнася до доверието, то не се постига трудно, особено когато лидерът е убеден, че най-успешната стратегия винаги е честността. И на трето място лидерът трябва да умее да отстъпва. Това е може би най-трудното и може да си го позволи само истински лидер, който знае, че до такава степен държи сърцата на хората си, че няма да ги изгуби, дори и когато жертва малка победа днес в името на по-голяма победа утре", заключава разсъжденията си Сула.
   Какво не трябва да прави успешният лидер?
   Не трябва да се прави на всезнайко. Да не обещава много, а да дава малко. Не трябва да е с две лица, което би издало неговите непоследователност и лицемерие, каквито иначе всеки проявява. И още: успешният лидер не трябва да обвинява другите за собствените си грешки, а да поема както отговорността за рисковете, така и вината за провалите на организацията или държавата. Да не е прекален егоист, а също и перфекционист, както и да не се взема много насериозно.
   Като, разбира се, всички тези и други правила се отнасят за сравнително нормална корпоративна и политическа обстановка, каквато в България няма. Затова не им придавайте особено значение. Достатъчно е да знаем, че в България най-мразим да обичаме. И обратното. Затова, в крайна сметка, най-важното е да не се страхуваме от истината. Защото тя не само ще ни освободи, но и ще ни спаси. Ако поискаме.

 
 
КЛИКНЕТЕ  по долу на 2014 - 74.pdf, за да прочетете този брой на вестника.
AttachmentРазмер
2014-74.pdf3.22 MB