Брой 2364 (56) от 15-08-2016

 

Инж. Богдан Мусев - легендарен спортист, почетен гражданин на Видин:

ЗАПАЗЕТЕ МОРАЛНИЯ ОБЛИК НА ВЕСТНИКА

- ГРАЖДАНСКАТА СЪВЕСТ НА МОЯ ВИДИН

- Защо сте във Видин, господин Мусев?

- За да участвам в поредното издание на международната гребна регата. Сега си позволих да греба само от Ново село до Видин, но миналата година минах по цялото трасе на ТИД - от Инголщадт до устието на Дунав. А догодина, да е живот и здраве, ще мина само по участъка от Русе до Тутракан. За мен ТИД е любимо предизвикателство и не мога да си позволя да не участвам в него.

- Вие сте един от най-изтъкнатите представители на видинската гребна школа от 60-те години на миналия век, неизменен републикански шампион на едноместно кану в продължение на единадесет години, победител в международни регати, участник в олимпиадите в Рим и Токио. Бихте ли припомнили откога започва Вашата спортна кариера и какво Ви донесе тя?

- Започнах някъде през 1953 година. Гребехме тук, на Дунава, с големите лодки. То тогава във Видин какво друго удоволствие можеше да имаш. Реката е богатство, което, за съжаление, малцина ценят. Ето сега, само два дни съм бил на Дунав, а все едно съм почивал три месеца. Държа да кажа, че във Видин имаше плеяда гребци преди мен: Александър Жеков - Сашето, Николай Каменов - Колоса, Петьо Петров и още много други. В града имаше траен интерес към гребните спортове, имаше традиции. Ние бяхме деца, чакахме гребците да слязат от лодките-шесторки и да влезем в тях. После се появиха кану-каяците и аз, понеже бях най-слаб, започнах да греба с тях. Всичко стана случайно. Но сигурно не беше случайно, че на 17 години станах първи на едно състезание в Лом, че след една година бях отново първи на друго състезание във Варна. Като студент се състезавах в гребния клуб на "Академик". Най-голямата регата, в която съм участвал е в Берлин, участвах в световното първенство в Прага, европейското в Дуисбург, където се класирах пети. На олимпиадата в Рим през 1960 година също бях сред финалистите. Можех да бъда и в челната тройка, но тогава все още нямаше методика, треньорите ни не знаеха много неща. Например - това, че не трябва непосредствено преди олимпиадата да тренираш много, да пазиш силите си за нея. А аз тренирах два пъти повече и се износих, така да се каже, не бях свеж. И лодките ни бяха по-лоши... Завърших следването си, отслужих войнишката си служба, върнах се във Видин, започнах работа в Енергото. Беше вече 1963 година. Сутрин преди работа греба, вечер - също. Събраха ни една седмица на лагер, после отидохме на световното първенство в Яйце и там, за моя изненада се класирах шести. На следващата година бе участието ми на олимпиадата в Токио. Бях с една префасонирана по моя идея лодка, която беше добра, но ниска. А над езерото, където се провеждаха състезанията, по време на тренировките духаше много силен вятър, лодката ми се пълнеше с вода. Какво да правя? Взех лодка от руснаците, но според правилата, седмица преди състезанието лодките се измерват и им се удря печат. Имах глупостта да не измеря мойта лодка. В деня на състезанието нямаше никакъв вятър, никакви вълни, езерото гладко като огледало и вали дъжд. Идеално време, но не и за взетата на заем тежка лодка. Ако бях с моята, щях да бъда, ако не трети, поне четвърти, а завърших само в челната шестица. Повечето грешки в живота съм допуснал сам и си плащам за тях.

- Как намирате сега състоянието на гребния спорт в нашия град?

- Във в. ВИДИН прочетох, че на държавния шампионат в Пловдив в отборното класиране гребците от клуба по кану-каяк "Ванто" са заели първото място с 31 медала - 13 златни, 7 сребърни и 11 бронзови, а другият видински клуб "Бдин-77" има 7 медала. Прекрасно постижение, особено при условията за развитие на този емблематичен за града ни спорт. Вижте какво е състоянието на Гребната база. Трагично. Колоните са с оголена арматура. Голямата глупост е, че в България се допусна една част от спортната база да е собственост на Министерството на отбраната и доколкото знам, някакво протеже на мъжа на Весела Лечева, е купил една част от сградата. Предлагал да я продаде на общината за 400 000 лева, а я е купил за десет пъти по-малко. Миналата година бях в Потсдам и видях, че Германия е запазила спортните си бази и спортът както беше преди. А ние разпродадохме каквото имахме и после се чудим какво да правим. И защо нямаме медали на олимпиади, и защо вземането на медали у нас е приятно изключение, добра случайност, а другаде е правило. Да не говорим, че младежта някак се откъсна от спорта, но това е тема, която предпочитам да не коментирам, защото ме боли за всичко, което се случва у нас през последните години. Болезнена за мен тема е и днешното състояние на Видахим, където започнах работа още от основаването му, дълги години бях директор на ТЕЦ-а, а сега научавам, че всичко там се реже и продава за скрап.

- Навярно не по-малко болезнено е за Вас и като виждате колко малко останаха хората във Видин, да не говорим за селата. Какво Ви впечатли в Ново село, откъдето тръгнахте с ТИД-а?

- Тъжна работа е там. Почти на всяка втора къща има надпис "Продава се". А това са все хубави къщи, архитектурно издържани, напълно запазени. Помня Ново село като многолюдно, пълно с хора, а сега трудно ще видиш човек дори и на площада. Но накрая на селото има стадион за чудо и за приказ, което за мен е най-голямата глупост. Как може да се дадат 6 милиона за него, кой ще го ползва, кой ще спортува там. Ще се срещна с министъра на спорта, за да го попитам кому е нужно това харчене на пари. Разбрах, че подобен стадион има и в Ружинци, а там има още по-малко хора от Ново село. Да не говорим за католическата църква във Видин. Я има двама католици в града, я няма. Явно собствениците на Видахим са взели пари от някаква помощ и са решили по този начин да се отплатят за нея.

- Следите ли нашия вестник?

- Редовно го чета в интернет. За мен той е връзката с Видин, много е интересен. Харесват ми материалите, посветени на миналото на нашия край, на личности със съществен принос в българската наука и култура, а защо не и за развитието на техниката в страната. Прави чест на списващите го, че не се увличат по така често срещаните сега в националната преса пикантерии за този или онзи певец, за силикона на тази или онази актриса. Народът свикна да гледа леко на написаното във вестниците, а те трябва да възпитават. За мен едно от най-големите достойнства на в. ВИДИН е че материалите се списват на добър български език. Впрочем, бих предложил да се създаде закон за защита на българския език и мисля, че вашият вестник през цялото си съществуване достойно би отговорил на неговите изисквания. Много се дразня, когато постоянно чета за "килъри", когато може да се напише българската дума "убиец". Защо трябва да казваме "бодигард", когато имаме българската дума "телохранител". Да не говорим за езика на политиците ни. Но най-весело е в спортните коментари. Там, например, можеш да срещнеш бисери от рода на "дефанзивен защитник" или "офанзивен нападател". А какво значи това, иди разбери.

- Казахте, че с интерес четете материали, посветени на личности, родени и живели тук, със значителен принос в историята на България. Вашето семейство е свързано с един от тях - майор Борис Стоев, извършил първия парашутен скок. Разкажете по-подробно за него?

- Ще започна с дядо ми, роден в едно габровско село, завършил Априловската гимназия, участник в Шипченската епопея, в боевете при Сливница в състава на Ученическия легион. После дошъл във Видин и започнал работа в съда. Оженил се за баба ми, родили им се пет деца - две момчета и три момичета. Момчетата имат шанс да учат или за военни, или за свещеници. Избират първото. Най-големият участва във всички войни - от 1912 до 1918 година, а по-младият кандидатства във Военното училище, завършва го и постъпва през 1924 година в т.нар. "Пощенски ята", тъй като на страната ни е забранено да има авиация. Три години по-късно немски инструктури на летище Божурица демонстрират скокове с парашут и предлагат на българите също да опитат. Единствен доброволец е поручик Борис Стоев, който без предварителна подготовка прави успешен скок от минималната височина от 600 метра. В по-нататъшната си кариера той се изявява като хладнокръвен пилот - приземява горящ самолет, спасява немски парашутист, извежда буквално над земята загубил управление самолет. Служи на Варненското езеро на хидросамолети, в Пловдив, Божурица и Казанлък. На 14 ноември 1938 година на летището в Казанлък на малка височина двигателят на самолета му спира, но той успява да го приземи на неравна местност. От вибрациите при кацането предпазният колан се откачва и от силния удар в земята майор Борис Стоев получава мозъчно сътресение, изпада в безсъзнание и умира на 15 ноември 1938 година. Борис Стоев е бил добър фотограф и от борда на самолетите, на които е летял, прави уникални снимки на редица населени места и най-вече на родния си град. През 2004 година предоставих на в. ВИДИН компакт диск с негови снимки, показващи града ни в периода 1928-1934 година и те бяха публикувани в няколко броя, което още веднъж потвърждава моето дълбоко уважение към редакционния екип на вестника за неговата радваща съпричастност към богатото минало на нашия град и към неговите достойни хора.

- Какво бихте пожелали на в. ВИДИН по повод 25-годишния му юбилей?

- Да запазите стила на вестника. Защото той е приятно изключение на фона на останалите печатни издания в страната - и с езика си, и с добронамереността на публикациите, и с непримиримостта към неправдите, а те, за съжаление, днес никак не са малко, и с уважението към своите читатели. Пожелавам му да бъде все така търсен и четен от хората в областта - неговите най-верни съдници.

Интервюто взе: Лора ВЛАДИМИРОВА

ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ, КОЛЕГИ!

На два пъти за по няколко години бях част от екипа на вестник ВИДИН, затова сега искрено съпреживявам емоцията на 25-тата годишнина от раждането на първия брой на вестника.

Работата в медия е предизвикателство да отразяваш събитията, докато се случват, преди да са станали история. А през всичките тези 25 години вестник „Видин" обективно и безпристрастно регистрира актуалното и значимото от града и региона чрез трибуна и позиция на хора, събития, коментари, мнения, гледни точки. Вестникарските му колони са автентични свидетелства на цялото това време, а това прави безценни трудът и усилията на всички, които са били част от екипа му през годините.

С удоволствие си спомням времето, когато вестникарското ежедневие ме срещаше с различни теми и проблеми, с „трудни" събеседници, с различни човешки съдби. Колегите от вестника бяха прекрасни професионалисти и работохолици и за тях най-важното бе доверието на читателя. Мисля, че и досега е така. Пожелавам това да е кредото ви и занапред! Защото всички ние - журналистите от регионалните медии - сме слуги на Негово величество читателя, слушателя, зрителя, но нямаме право да правим компромиси със съвестта си, с гражданската си позиция и с професионалните си принципи.

Давам си сметка колко е трудно за печатните издания да оцеляват във времето на електронните медии и високите технологии. Но, както казва латинската сентенция - Verba volant, Scripta manent - думите отлитат, написаното остава. Затова от сърце ви пожелавам да празнувате още много юбилеи. И все така усърдно да защитавате свободното слово и да бъдете верни на мотото си за „правото на хората от Видинския край да бъдат информирани!"

Честит празник!

Светла ЦВЕТКОВА, главен редактор на Телевизия Видин

Хубаво, авторитетно и истинско

Вестникът носи името на града и това е много, ама много задължаващо! Всеки очаква да прочете във вестник ВИДИН всичко за града. Щом толкова години го има вестникът, значи всеки е намерил нещото, което е търсил. Статия, снимка, стих, обява...

Обичам да чета вестник, обичам мириса на хартията, допира на хартията и харесвам да виждам думите, изписани на хартия. Имат друго звучене, друго послание. Старите хора по мое време, а това е доста отдавна, защото аз вече съм стар човек, та старите хора казваха - този е писмен човек, т.е. учен, знаещ, можещ. Та така - хубавото на вестник "Видин" е, че го има с името на града, че излиза все още на хартия, а не в електронен вариант, че можеш да видиш как хората го разгръщат в кафенетата, по пейките в градинките... Чувам ги когато казват - пишеше го във вестник "Видин". Звучи хубаво, авторитетно и истинско. Бъдете здрави!

Анна ЛОЗАНОВА, журналист

 

ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ - ДЕРЗАЙТЕ!

13 август 1991 г. - рождената дата на вестник ВИДИН! Да се чуди и мае човек кой е този, който избира тринадесетия ден на август за начало на една областна медия? Мнозинството от българите бягат от числото 13 като дявол от тамян, а създателите на в. ВИДИН избират точно него за свое начало. Или са много уверени в това, което са захванали и не им пука от разни суеверия, или пък им е все едно какво ще бъде по-нататък в "демократичното" ни предстояще.

 След четвърт век се оказва, че "демократичното ни предстояще" се отлага и ще почака поне още няколко пъти по четвърт век, а вестникът, родил се на фаталния 13 август, в продължение на 25 години живее под мотото "Добротворство, гражданска доблест и обществен морал". Всеки един от трите компонента, съдържащи се в тази програмна фраза, е основополагащ принцип на обществото, към което се стремят българите вече две десетилетия и половина. За съжаление властимащите са на това мнение докато се докопат до министерските и депутатските кресла, а след това... - след това се случва описаното в "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски. Защото България не е преживявала такъв авторитаризъм и тоталитаризъм, какъвто преживява през последните 25 години, през цялата си предходна многовековна история. Авторитаризъм и тоталитаризъм на олигархията, отърване от която няма да има много, много дълъг период от време, а можи би и вечно поради робската смиреност на българина.

Чест прави на в. ВИДИН, че в неговия вестникарски кодекс главното изискване е: "В редакцията на свободния и независим в. ВИДИН да работят само хора, обединиени от основополагащите принципи на демокрацията - утвърждаване на свободното слово, конституционното право и гражданското общество". И това не е пожелание или клише, а жива практика, която се показва и доказва с всеки негов брой. А олигархичните структури, "управляващи" България, си "връщат" на това по един "достоен" начин, като без свян правят всичко възможно Северозападът на Родината ни да бъде най-бедният регион на прехваления Европейски съюз.

И ми става и тъжно, и смешно, когато нашите политици, социолози, анализатори и т.н. започват да ни обясняват колко щяла да загуби Великобритания от излизането си от този съюз. Ще ми се да им кажа "Плачете за България, не плачете за Англия, защото последната ще си остане винаги Англия, както и България ще си остане винаги България".

Честит юбилией, скъпи приятели! Докато ви има вас и вашият вестник някаква надежда все още има! И идеите на християнството, и идеите на Томас Моор в неговата "Утопия" не са реализирани, но какво би бил човешкият свят без тях, без стремеж към по-добро бъдеще?

Дерзайте и знайте, че за своите идеи Христос получава като награда трънен венец и разпъване на кръста, а Томас Моор - ешафод. Но, докато има хора на тази планета, те ще бъдат еталон за по-добър свят! Желая нови успехи и много юбилеи!

Проф. д.и.н. Иван Стоянов - председател на Фондация "Васил Левски"

Николай Витанов
 
ИЗЧЕЗВАЩАТА ЖУРНАЛИСТИКА
 
КРАЯТ НА МЕДИИТЕ
 
Внедряване на простотията чрез новини, предизвикващи панически реакции

Всичко е относително, както е доказал Айнщайн. Което, пренесено в обществените отношения, означава условно. В който смисъл и най-често експлоатираните в политическата лексика понятия като свободата и независимостта са в значителна степен условни. При това независимостта, която може да се разглежда като частна, но по-висша, проява на свободата, е и по-условна. Затова няма независими хора, медии, партии, политици и държавници. Но има свободни да избират от кое и кого да зависят - от ценностите или от интересите, от Бога или от мамона. Защото не може да се служи на двама господари, както надлежно отбелязва в проповедта на планината* Спасителят.

Истинско сгромолясване на ценностите в днешното българско общество има. Главно поради неправилната зависимост на българските политици, оттам и на институциите, и на цялото население. И главната вина за това е на българските елити, ако въобще на територията можем да говорим за политически и културни такива, имайки предвид как стартирахме към демокрацията през 1989 г.

Във всеки случай най-голямата главна вина за опростачването на българското общество имат българските медии, тъй като те са най-важният инструмент за пропагандиране на целите на "елитите". Опростачване, вследствие на което стигнахме до положение да си искаме пак социалистическото робство. Което, ако не със свобода и благоденствие, се отличаваше поне с безгрижие. Вярно, че всеки ден ни плашеха, ама с едно и също, при това десетилетия наред - с НАТО и неутронната бомба. Така че бързо свикнахме. Докато сега всеки ден и час ни показват все по-зловещи и по-жестоки реалности, ставали и тогава по света, но които тогава се превръщаха в масово достояние, само ако се бяха случили в определени страни. Защото да се случват в "нашите" беше (почти) невъзможно. Особено в нашата мила, родна страна, където всичко при Тато беше прекрасно, осигурявано от доносници като Каракачанов и Гоце и комунисти като Цецка, Цецко и Боце.

Докато сега реакциите на изнервеното от черни новини народонаселение са доведени до другата крайност - до степен да предизвикват паника.Телефонен сондаж на "Галъп интернешънъл Болкан", проведен сред 1605 души в цялата страна между 14 и 19 юли включил контролен въпрос за дейността на НЕСЪЩЕ-СТВУВАЩА агенция за борба с имигрантите. И резултатите от допитването се разделят почти наполовина, като 42 % я одобряват, а 41 % - не. Малък е делът на хората, които са отговорили, че не могат да дадат оценка (евентуално да са подозирали липсата на такава агенция) - само 17 %. Което доказва, че мигрантската вълна предизвиква огромно напрежение в масовото съзнание и съответно лесна подкрепа за всякакви мерки срещу нея. А кой предизвиква това напрежение, ако не медиите.

Неофициално изследване на новините в една от националните телевизии - тази, която е "свободна да вижда истината" - показва, че 81 на сто от водещите и 78 % от всички новини в централните й емисии са негативни. Ще кажете, че все лоши неща стават и те са длъжни да ги отразяват. Нищо подобно! Друго изследване си направи труда да сравни криминалните престъпления в България през 60-те години със случващите се в днешно време. И се оказа, че тогава е имало повече убийства и други тежки посегателства върху личността и собствеността на българите, отколкото сега. Но не са били отразявани, главно понеже било забранявано. Иначе, лоши неща са ставали, стават и ще стават. Въпросът е да се намери "балансът" и най-вече да се приложи журналистическата етика, която води до обективност. Както се случва при истинските журналисти.

Прочее, у нас "все още у нас има хора, които вярват, че телевизия се прави заради зрителите - коментира Веселина Седларска. - Не, телевизията е бизнес и се прави заради рекламодателите. Зрителите са само аргументът на телевизионния бизнес пред рекламния - като бройка. Колкото по-голям е този аргумент, толкова по-печеливш е бизнесът." Но "още две заблуди владеят голяма част от телевизионната публика. Тя продължава да бърка ролята на телевизията с ролята на семейството, църквата и училището - обяснява Седларска. - И кой знае защо все не може да прескочи психологическата бариера и да си каже, че телевизията е медия, но за невзискателни и не особено интелигентни (да не казваме по-вярната дума) зрители." Като всичко казано дотук се отнася за частните телевизии."

Затова навсякъде в цивилизованите държави има обществени медии, които не залагат на забавното и зрелищното, а спазват стандартите на обективната журналистика, разработват образователни програми, дискутират теми, които засягат големи обществени групи. Да, ама нашата политическа класа, особено запечатаната от ГЕРБ, е свикнала да се държи частно-собственически и с обществените медии в лицето на националните радио и телевизия. Затова не изпитва никакви угризения да нарежда на своите кукли на конци, които ги управляват, да уволняват и предупреждават най-добрите журналисти в тях. Така символът на медийната обективност в България Лили Маринкова бе изгонена от радиото, а един от най-обективните, етични и мислещи телевизионни журналисти Георги Ангелов бе предупреден с писмо лично от културния министър. Защото пък при този министър, според Седларска, "среден регистър няма - където се е появил, или се говори за висше изкуство, или се лее простотия." На което предупреждение Ангелов отвърна по следния начин: "Кой съм аз, та да си въобразявам, че съм свободен журналист в свободна обществена медия, а не държавен хрантутник на поръчка?!"

Според преподавателката във факултета по журналистика и масови комуникации в Софийския университет Снежана Панова, втвърдяването на езика на медиите прогресира по най-малкото три взаимно свързани причини. Първата е, че медийните репрезентации по чувствителни въпроси като този за бежанците в общия случай се развиват в кореспонденция с политическите очаквания към медиите в съответната страна, валидно включително за държавите, водещи ЕС. "Втората е свързана с обстоятелството, че обликът на разказаните от медията истории зависи от състоянието на дебата по съответния проблем - от съотношенията на сили в обществото, свързани с по-дълбоки смислови линии и съответни техни обосновки." В която ситуация "огромното количество институционални източници, които участват в дебата за бежанците, говорят политически коректен, но дървен и често лицемерен език, който изглежда слаб съперник на страстните националистически и популистки слова. Между тези участници в обсъждането медията следва да проговори човешки. И точно тук идва третата причина за втвърдяването на медийния език: българските медии заявяват предпочитание към всекидневното говорене и изказвания на езика на така наречения "здрав разум", който всъщност подкрепя националистическия дискурс, макар и със своите средства. Истинското човешко говорене по проблемите на бежанците остава в сянката на "властните дискурси", заключава проф. д-р Снежана Попова.

Като по същия двусмислен (осмислян според политическата конюнктура) начин периодично се (пре)осмислят и други щекотливи теми. Примерно, темата за българите в чужбина. Които вече са над два милиона, а в последно време (случайно свързано с кандърмите около изборния кодекс), с изключение на "образователната емиграция", се възприемат като дезертьори, към които има определено негативно отношение. Защото нали се сещате, че трябва да има и виновни за некадърното управление на държавата. Е, виновни са те - бежанците и българите в чужбина. Може би защото и едните, и другите не искат да живеят в България. Пък и случайно точно тези групи граждани не гласуват. Апропо, това е основното внушение на политическата класа. Това (волю или неволю) внушават и почти всички български медии. Което, всъщност, е и главната причина България да бъде на последно място по свобода на медиите в ЕС и да се доближаваме в световната оценка до Туркменистан и Северна Корея.

В заключение, така се затрива българската журналистика - чрез налагане на политически контрол върху медиите. Така се унищожава свободата на словото - чрез неговото монополизиране от дебели илитерати, ползващи за маши продажни блъсковци и други баничари и баничарки. Затова умират българските медии. И много от хората в тях остават безработни, а който има работно място, си го пази. "Така боледуването се удължава. И май че толкова дълго, че по чисто възрастови причини българската журналистика в скоро време ще трябва да се създава наново - коментира известната журналистка Веселина Седларска. - Съвсем наново." *Проповедта на планината е епизод от Новия Завет, описан в глави 5, 6 и 7 на Евангелие от Матей. Тя представлява най-дългият непрекъснат текст в Новия Завет, излагащ учението на Исус Христос с фокус върху етичната му страна.

 

 КЛИКНЕТЕ  по долу на 2016 - 56.pdf, за да прочетете този брой на вестника.
AttachmentРазмер
2016-56.pdf4.25 MB