Брой 2249 (28) от 20-04-2015

 ЗАГЛАВИЯ в бр. 28 на в. ВИДИН:

 - Владимир Влашев, зам.-окръжен прокурор: СКОК НА ДЕЛАТА СРЕЩУ БЕЖАНЦИ
 - 45 години Гимназия с преподаване на чужди езици "Й. Радичков": ПРАЗНИК ЗА ВСИЧКИ
- Инж. Любомир Низамов, изп. директор на "Дунав мост Видин-Калафат" АД: В нашата дейност няма потайности - интервю
 - Полемично: Да не убиваме надеждата! (от д-р Сашка Бизеранова, етнограф в РИМ - Видин)
 - Заличава се отколешна традиция (от Здравко Дамянов, учител-пенсионер)
 - Отново на Антарктида - Среща с д-р Цветан Василев (на снимката), посетил два пъти ледения континент
 - Забрана за риболов
 - Наши деца спечелиха обучение в център на НАСА
 - СТАНАЛОТО... СТАНАЛО...
 
 
"Найчо Цанов" № 6
 
Пак бият Паниковски
 
ПОМОЩ, ОГРАБВАТ НИ!

   Възможността главният прокурор да може да спира сделки за до 48 часа бе оттеглена от проекта за Наказателно-процесуален кодекс (НПК). ГЕРБ обаче дадоха заявка, че ще опитат да я прокарат в Закона за съдебната власт чрез поправки в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Като причина за законодателния напън на управляващите, според видния подполк. Тошев от Воднянци, е изтичането на 4 милиарда лева от КТБ - опорна точка, зададена му от още по-видния полк. Цветанов.

   Апропо, когато първото правителство на ГЕРБ трупаше държавните милиони в същата банка, управляващите милиционери пееха други подпорни точки. Докато сега не се знаело "още колко пари ще изтекат, като виждаме как тази банка продължава да бъде източник за невероятно забогатяване на малка група от хора и обедняване на целия български народ", уточнява Тошев, визирайки продажбата за 1 евро на БТК, военни заводи, рейтингови агенции, мултиплекси.

   Демек, помощ - ограбват българския народ. "Безнадеждно профанираният законодателен процес в народното събрание все повече заприличва на сутрешен развод в полицейско поделение - възкликва по този повод адвокатът от кариерата Георги Атанасов. - Хрумне нещо на някого, който се мисли или схваща от околните като началник, и волята му веднага се облича в закон с безалтернативност и арогантност, невъобразими за действителен законодателен орган. Така и с прословутите изменения в НПК и ГПК, напълно неадекватни на времето, законовата рамка и статута на гражданите и организациите в европейското пространство."

   Подп. Тошев обаче мисли другояче. "Това, което ние предлагаме не е прецедент - упорства на милиционерския развод той. - Такова законодателство и такива правомощия главният прокурор е имал до 1997 година, когато ги отменя правителството на Иван Костов." Понеже единствената по онова време цел на Костов била да се направи приватизация без контрол, та сега се получавал същият сценарий.

   Както показва историята обаче, и преди, и след 1997- а прокуратурата не е завеждала подобни искове, нито е защитила значим обществен интерес (със или без юридически принос) в съдебния спор. А в спорадичните случаи, когато се е опитвала да го прави, сагата е завършвала с ексцес, коментира адвокат Атанасов.

   Да не говорим, че самият главен прокурор бяга от даваните му правомощия като дявол от тамян.

 

 
 
Коментар на Николай Витанов:
 
ПРОЛЕТЕН ВЯТЪР
 
СЪН ЗА ЩАСТИЕ
 
В България: засега - бедствия и нещастия, щастието - друг път
 

   Делът на щастливите хора в България е двойно по-малък, отколкото средно в цяла Източна Европа. Това сочат резултатите от 38-ото годишно изследване на Асоциацията УИН/"Галъп интернешънъл". Което идва да покаже, че склонността ни да се правим на нещастни не е комунистически, а пост-комунистически (може би балкански и ориенталски) синдром и това е особено показателно в разсъжденията върху щастието на най-известния български интелектуалец, станал жертва на комунизма - писателя Георги Марков. Който надмогвайки всичките дефекти на социализма, стига до убеждението, че най-общото определение за щастие е свързано най-вече с осъществяването на мечтите. Доколкото това осъществяване не е станало на всяка цена, още по-малко изградено върху нещастието на други хора.

   И понеже няма (а и не може да има) друго смислено определение за щастието, очевидно то е възможно да се свърже преди всичко с удоволствието от удовлетворяване на определени навици и прищевки. "Здравият разум ми подсказва, че никой не знае какво точно представлява щастието", разсъждава световно известният италиански учен и писател Умберто Еко. Според когото "пълното опияняващо щастие продължава сравнително кратко и ни навестява епизодично. Става дума за преходни ситуации като: раждането на дете; ликуването, когато човекът, когото обичаш, ти отвръща със същото; радостта от победата, от постигането на някаква цел, от получаването на някаква премия или за приятни емоции по време на някое пътешествие."

    Откъдето може да се заключи, че да се окачествява като постоянно щастлив човек може само идиот. "Ако приемем, че става въпрос за някакво постоянно състояние, трябва да отбележим, че един човек, който не се сблъсква с никакви съмнения, болки или кризи, или е идиот, или е изолиран от света и няма никакви желания", уточнява Еко. Според когото, "много от проблемите, от които сме свикнали да се оплакваме в статии като тази (например кризата на ценностите, склонността да се поддаваме на влиянието на рекламите, желанието да се появиш на екрана на телевизора, загубата на историческа и индивидуална памет), са свързани с една несполучлива формулировка в Декларацията за независимостта на САЩ от 4 юли 1776 година, в която с масонска вяра във всичките прелести на съдбата и на прогреса съставителите й са обявили, че всички хора имат право на живот, свобода и стремеж към щастие."

   Какво разбира под масонска вяра Еко не обяснява, но във всеки случай стремежът към щастие е сравнително по-разбираем и приемлив като житейска (в случая и като политическа) философия, отколкото амбицията да открием философския камък на щастието, което е абсурдно като цел, тъй като с откриването му няма да познаваме нещастието, а следователно и самото щастие.

   "За широките народни маси щастието винаги е било получаване на някакъв вид радост - пише писателят Георги Марков. - Само при светците и героите имаме обратното - щастието това е раздаването на всичко, включително себе си. Колцина са били подмамвани от красивата фраза - да раздадат себе си? Бедата е, че самораздаването е почти равностойно на саможертва и съвсем малко са истинските последователи на Иисус Христос." При която трудност (до невъзможност) за постигане, щастието в масовия случай се отлага за задгробния живот. Който е главната утеха в повечето религии, особено напоследък в мюсюлманската, където утехата е подсилена с фрустриране, зомбиране и откровено дрогиране.

   Прочее, за да не затъваме в абстрактна философия и многоучено "нищо не казване", нека по-скоро потърсим начини и средства за ограничаване на нещастията в личния (па и обществения живот), отколкото да се заблуждаваме с несъществуващи пътища към невъзможното безоблачно щастие - патент на поезията и ученическите профили във фейсбук.

   В различните художествени (в смисъл повече емоционални, отколкото рационални) дискурси щастието се свързва къде с любовта, къде с творчеството, но най-често (и основателно) със свободата. В което има резон, доколкото тези понятия подпомагат пълноценната житейска реализация на човека, като и в тритe случая (с изключение донякъде на този със свободата) понятията имат и спорни допирни точки с радостта, която смятаме за задължителен емоционален атрибут на щастието. Защото пък за нещастните любови и творческите страдания има милиони, да не кажем милиарди, примери в изкуството, историята и актуалното ни битие.

   Иначе, отделихме в скоби свободата, не защото тя е равна на щастието, а понеже в началото на 21 век несвободата е сигурно нещастие. И това в значителна степен обяснява защо българинът се чувства толкова нещастен. Защото, за да си свободен, не е достатъчно да смениш Тодор Живков с Бойко Борисов; за свободата са нужни, освен кураж, още и интелектуални, и морални сетива. Свободата е основополагаща ценност, която осигурява съществуването на другите ценности и затова трябва да се брани всеки ден с цялата отговорност, която изисква демократичното общество, чрез всичките адекватни институции, каквито трябва да е изградило това общество. А не рядко и въпреки тези институции. Понеже малко ли бандити са управлявали (и управляват) цели държави, отнемайки свободата на гражданите в името на стабилността и материалното богатство. "Материалните блага са важни за живота на съвременния човек навсякъде по света, но те не могат да бъдат инструменти на щастието", пише в тази връзка Георги Марков.

   Неслучайно в споменатото изследване на "Галъп" една от най-бедните страни в света като Нигерия се оказва най-позитивно настроената към утрешния ден - в Нигерия 85 % от интервюираните смятат, че 2015 година ще бъде по-добра от предишната. Докато българите са сред най-големите песимисти в света.

   И не (само) защото са най-бедните в Европейския съюз, а и защото вече нямат надежда за позитивна промяна. Най-вече обаче, понеже осъзнават доколко дълбоко са се окопали в управлението некадърните ни и корумпирани управници, което хвърля почтените граждани в пълно отчаяние по отношение смисъла от битките (техни и на децата им) за справедливост, достойнство и щастие.

   Разбира се, "естественият" песимизъм се дължи и на застаряващото население, защото е нормално с годините хората да "свиват платната" в личния си, а и обществения живот. Което пък още по-нагло и хищнически се използва от управляващите, експлоатиращи душмански както демографската, така и народо-психологическата ситуация в страната. При която проблемът не е в това, че сме бедни, а че сме обречени на бедност. "В общество, в което доминиращата ценност са парите, огромната част от населението е осъдено на вечна фрустрация - коментира ситуацията социологът Чавдар Найденов. - Това означава да си в положение, когато постоянно ти внушават, че искаш нещо, което практически не можеш да постигнеш."

   И кой трябва да ни спасява в този случай? Според ценностната система на Гео Милев - интелигенцията. Само че същата тази интелигенция се занимава със собственото си оцеляване. "Самата идея за взаимопомощ между себеподобни днес няма влиятелен носител - пише Чавдар Найденов. - Интелигенцията нито я практикува в своите среди (кога за последен път сте чували за синдикат на художниците или журналистите?), нито я проповядва. Това поддържа негативен публичен фон. Който на свой ред е една от причините българският бизнес да не инвестира достатъчно. Пари в банките има, но за инвестиция е нужна надежда и увереност в бъдещето на страната." Каквито няма.

   Католическият Великден вече мина, очакваме православния. Сами по себе си и тези велики дни обаче няма да ни направят щастливи. Пък и не това е най-важното. По-важно е тези дни да ни накарат да се замислим. И понеже от думите, проповедите и примерите на нашите клирици няма да се трогнем особено, ето конкретните параметри на щастлив живот, според папа Франциск, според когото трябва: да живеем и да оставим другите да живеят; да се раздаваме; да действаме спокойно; да се задоволяваме със здравословни дози удоволствие; да почиваме в неделя; да създаваме достойна работа за младите; да уважаваме природата и да се грижим за нея; да не се оплакваме постоянно; да не принуждаваме другите да приемат възгледите ти, а да уважавам убежденията им; да работим за мира.

   Това споделяме, не за да се правим на по католици от папата. Още по-малко, за да изглеждаме религиозни, пази Боже - добродетелни . Казваме го, за да направим поне една крачка към живот, различен от (до)сегашния. Защото там някъде е сънуваното щастие.

 

 

 
 
 
 КЛИКНЕТЕ  по долу на 2015 - 28.pdf, за да прочетете този брой на вестника:
AttachmentРазмер
2015-28.pdf5.37 MB