Брой 2400 (04) от 16-01-2017

 

ЗАГЛАВИЯ в бр. 2400 (04) на в. ВИДИН:

  - Преброяват птиците по Дунав
  - СРЕЩА НА КМЕТОВЕ на кметства от Видинска област
  - Нова жертва на телефони измамници
  - Проф. Андрей Пантев, почетен гражданин на Видин: НИКОЙ НЕ НИ Е ВИНОВЕН (Идеята, че има таен заговор към българите само оправдава нашето безсилие) - интервю
  - Родолюбиви инициативи в Брегово
  - Ловците от сдружение "Миджур" подхранват дивеча
  - Пропадна проектът "Стари столици"
  - На последно място по работни заплати
  - Статистически: МЕСТНАТА ИКОНОМИКА
  - Фонд "Земеделие" ще кредитира проекти по Пчеларската програма
  - Студова алергия
  - In memoriam: Мариан Бояджиев - Мокрин 
  - СТАНАЛОТО... СТАНАЛО...
 
 
"Найчо Цанов" № 6
 
НА СТУДЕНО ОТГЛЕЖДАНЕ
 
ОБУЧЕНИЕ ПРИ 10 ГРАДУСА ВЪВ ВИДИНСКИТЕ УЧИЛИЩА

   Към закалителни процедури преминаха видински училища след удължената зимна ваканция на учениците. Заради студа и учебните часове миналата седмица бяха сведени до 20 минути, което от една страна осигури икономия на нафта за съответните парни инсталации, от друга наложи интензификация на самото обучение. Който експеримент скоро ще даде плодове, понеже нали предстои приключване на първия учебен срок.

   Иначе, при така направените миналата седмица проверки от страна на регионалната здравна инспекция се оказа, че на температури от 10-11 градуса са провеждали обучението в Гимназията с преподаване на чужди езици (ГПЧЕ) "Йордан Радичков", както и в ПГ "Васил Левски", където имали оправдание, че е аварирал парният котел. А в сградата на последната гимназия (бившето ТМТ) се обучават и студентите от първи курс на първия випуск на Центъра към Русенския университет, които добре, че са в сесия, та по тая причина повечето - по домовете.

   Под оптималните 18 градуса температури са отчетени в училищата "Христо Ботев", "Софроний Врачански" и "Отец Паисий". Без отклонения от нормите било топлото в Основно училище "Иван Вазов" и в професионалните гимназии "Екзарх Антим I" и "Михалаки Георгиев". Нямало проблеми с отоплението и в СУ "Любен Каравелов", уверяват ни ученици и родители.

   Засега нито едно училище не е затворено, макар много класни стаи миналата седмица да са се доотоплявали с подръчни духалки и конвектори, а ученици и учители да са провеждали уроците с якета, шапки, шалове и ръкавици. Предупредителни предписания от страна на здравните органи за нормализиране на условията, при които да учат децата, са направени на ГПЧЕ и ПГ "Васил Левски". Надяваме се, че тези предписания ще бъдат изпълнени, а пропуските, каквито ги е имало, са се дължали не на празничното настроение, а на екстремалната метеорологична обстановка.

   Защото ние и без това гледаме на качеството на обучение малко през пръсти, барем със здравето на децата да не правим компромиси. Затова да вземем да си оправим котлите и радиаторите. Това не е точно образователна задача, но след като в цялата държава сме я докарали до там да оцеляваме, няма как положението да е по-различно и в българските училища. В които за момента на първо място са нафтата и парнаджията, па после ученикът, учителят и евентуално науката.

 
  Николай Витанов
 
НЕКОЙ СЪОБРАЖЕНИЯ
 
ЗНАХАР И МОРАЛ
 
Цанев не е Хавел, а Рашидов е раздавач на тиквени медали
 

   Известният български поет и драматург Стефан Цанев отказа да приеме най-високото отличие на Министерство на културата "Златен век", тъй като през ноември то бе връчено на последния шеф на 6-и отдел на Шесто управление на бившата Държавна сигурност Димитър Иванов, по прякор Гестапото. В писмо, адресирано до министъра на културата в оставка Вежди Рашидов, Цанев пише, че награждаването на Иванов "означава официално оневиняване на тази репресивна институция и същевременно е подигравка с паметта и страданията на нейните жертви". С което сто процента се съгласяваме.

   Иначе, Цанев e трябвало да получи ордена на 10 и 11 януари в Народния театър, който го почете с две постановки по негови пиеси - "Народът срещу богомилите" и "Духът на поета". "Съжалявам, но да приема тази награда, би значело, че съм съгласен с този Ваш акт", написа в писмото си поетът.

   В отговор на моралната атака обаче, в типичния за гербаджийския сбиртък дебелашки стил, Рашидов написа на Цанев на "ти", че не си спомня да го е награждвал с въпросния медал, което от своя страна поетът дълго и напоително опровергаваше по телевизиите с аргумента, че научил за наградата от официалния сайт на Министерство на културата. Както се казва, културна работа, ама българска. Вместо на принципна, сблъсъкът се получи на лична основа. "Стефан Цанев заема поза, да го чуят и видят пак, а Вежди Рашидов и той заема поза. Его срещу его - коментира Иван Бакалов. - Вежди пък може да не е бил в партии и прочее, само че е един от вдъхновителите на т. нар. Възродителен процес." Понеже под партизанското име Веждю Радишев той е един от послушните (всичките забравени) соц. интелектуалци, подписали през лятото на 1985 година възванието към българските турци да си възвърнат (възродят) българските имена. Изобщо, "разровиш ли го, ще мирише", както е казал друг поет.

   Стара работа, ще кажете пък вие. И нямаше да заслужи кой знае колко вниманието ни, ако не бе реакцията на много хора - главно журналисти, в т. ч. минаващи за уважавани такива. Като този път повечето бивши доносници на Държавна сигурност си мълчаха. Свестните от тях като Тома Томов, Иво Инджев или Георги Коритаров и без това се гърчат, когато трябва да изтъкват морални основания за една или друга позиция, въпреки че на такива като Тошо Тошев, Кеворк Кеворкян или Валери Найденов и тогава не им е пукало какви са ги вършили, и сега не им пука какви ги плещят. Неспособни да приемат, че крачката, която са направили, за да оцелеят професионално, е крачка към компромис със съвестта, респективно към предателството. Вследствие на склонност към подлост.

   Която, междувременно ширеща се, народопсихологическа даденост Димитър Иванов - Гестапото е използвал по най-майсторския начин, за да предизвиква към интелектуален разврат творците по времето на социализма. Когато държавната сигурност беше най-малко държавна. Затова и творците (в т. ч. Стефан Цанев в стихотворението "На чекиста", например) най-често са вдъхновявали, а нерядко и възпявали такива като Гестапото. Пък сега се оправдават, че трябвало да баламосват системата. Ама други не я баламосваха, а отказваха да пишат соц. глупостите. Става дума за достойни български поети и писатели като Атанас Далчев, Константин Павлов, Иван Радоев, Станислав Стратиев. Когато попитали художника Любен Зидаров защо е нарисувал автопортрет, на който прилича на Тодор Живков, той отговорил: "Защото исках да се видя и като простак".А властта се разправяше най-жестоко с най-талантливите. "Истинските гении и таланти са били посичани още в зародиш, още преди те самите да разберат колко са талантливи и гениални, сковани от вледеняващ страх за себе си и семействата си, недопуснати до публика, с осакатени ръкописи, с осакатени песни, без ателиета, без контакти с широкия свят.

   Оцеляват и добре се вписват в системата хора, по-склонни на компромиси, съответно по-малко талантливи, също такива, приели да са придворни певци и художници на феодалите с петолъчките", написа по този повод Константин Павлов - Комитата. Разбира се, не е редно да съдим нито доносниците, нито тези, които са правили идеологически компромиси, за да оцеляват житейски или творчески. Особен проблем след Десети ноември обаче станаха претенциите на тези хора не само да морализаторстват, но и да ни управляват. (Да не забравяме, че Стефан Цанев беше един от идеолозите не само на Живковото, но и на Костовото управление, което сега също отрича.)

   Сигурно не сме най-меродавни, за да оценяваме творчеството и на Рашидов, и на Цанев. Държим обаче да кажем, че в нито един български град или село няма скулптура на първия, а творчеството на втория е преди всичко издевателство над историята, вследствие на мания за величие. Що се отнася до третия - Гестапото, той продължава да работи за държавната несигурност, награждавайки приятели и предатели с награди на името дори на Стефан Стамболов. Каквато награда предстои да получи и Веждю. Като тия ще продължат да се награждават взаимно дотогава, докато на почит не бъдат издигнати истинските стойности и ценности не само в културата, но и в цялото общество - цивилизовано, плуралистично общество с работещи морални и граждански закони.

   Не щеш ли, с апология на Цаневото творчество се възправи дългогодишният редактор в радио "Свободна Европа" Димитър Бочев. "Едно име и едно кредо, които, стъпил и върху литературното си величие, и върху гражданския си морал, Стефан Цанев оцени достатъчно, подобаващо високо, за да не ги предостави на разположение като алиби за една държавна политика със съмнителни морални качества. Лишен от показност, благородният му жест става още по-благороден."

   Айде, холан! Театралният продукт Цанев - лишен от показност! При положение, че самият той признава, че съществува заради публиката. Докато голямата литература е изключително самотно занимание.

   Що се отнася до позицията на Бочев, тя е разбираема. С хвалебствията за Цанев той по-скоро търси контраста с низостите, с които се е занимавала някогашната Държавна сигурност, от която дългогодишният емигрант в Западна Германия е страдал.

   Иначе съвсем естествено на другия полюс се появи писмото на писателя Христо Стоянов до неуважаемия от него Стефан Цанев. В което по повод на отказания медал "Златен век" се казва: "Би бил достоен отказ, ако по времето, когато Димитър Иванов е бил шеф на Шести отдел на ДС, ти не пишеше хвалебствени стихове за Партията." И още: "До сега още не си казал, че принудително си бил заселен в Балчик. Колко писатели можеха да си позволят по онова време такова недвижимо имущество?"

   Ще кажете: междуписателски разпри, с каквито е изпълнена новата ни културна история. Сигурно, щом в писмото на Стоянов има и такова изречение: "Не мога да ти кажа "колега", не защото си по-добър писател от мен, а защото тази професия, освен всичко, включва и морални императиви." В който контекст други "морални" коментари засягат поведението на Цанев, когато демек бил заточен в Пловдив, а па там уж спряна негова пиеса се играла над сто пъти. Затова Иван Бакалов заключава, че "Цанев е пропуснал шанса си да стане българският Вацлав Хавел. Вместо драматург в театъра в Пловдив, е могъл да полежи в затвора. Сега е закъснял антикомунист, закъснял с около 40 години." По-важно в случая е кой предизвика тази публична интрига? Удобният на всички власти Веждю Радишев. Който трябваше да омърси колкото се може повече хора около себе си, за да поприкрие собствената си мулташка фигурка. Макар културата ни да е в калта, не само заради неговото министерстване. "Хора като Вежди Рашидов смятат, че културата съществува, за да "прославя България" - и съответно влагат по 7-8 милиона в безсмислени и неефективни мероприятия като тракийската изложба в Лувъра и още повече европейски пари за "реставрации" на бутафорни крепости - обяснява филологът Александър Кьосев. - Тези хора смятат, че културата - това са те и "гении" като тях. И че като се даде път на тези "талантливи" 50-60 човека, като се построят няколко шоу-замъка, които да ни прославят по света, това е напълно достатъчно - какво повече искате! По същия начин стоят нещата с политиката за спорта: мнозина смятат, че футболът - това е Христо Стоичков, а не масовият спорт по села и паланки. Само че като няма масов спорт, христостоичковци не се раждат. (Впрочем, това навярно си има и добри страни.)"

КЛИКНЕТЕ  по долу на 2017 - 04.pdf, за да прочетете този брой на вестника:
AttachmentРазмер
2017-04.pdf2.93 MB